Първият филм "Сами вкъщи" бе сладко проектирана комедия за забавленията на домашните любимци, докато техните собственици са навън. Анимацията бе добра настройка, комбинираща визуалните ефекти с интересни шеги, а печалбата от 875 милиона долара заговори и за неизбежно продължение.

Ако сте забравили Клоуи с нейната мила и лицемерна гушкавост и революцията, поведена от зайчето Снежко, на 14 юни пристига вторият филм от поредицата, като този път възпитателните моменти не са само за най-малките, а и за техните родители.

Втората част "Сами вкъщи" постигна нещо, което продълженията на "Аз, проклетникът" не успяха да направят – позволи на по-младата аудитория да изследва своите чувства през терзанията на анимираните животни. Въпреки че е явен клонинг на "Играта на играчките", "Сами вкъщи" показва на децата основните инструменти, с които могат да работят при трудности, подплатено с чувство за хумор.

Следващата стъпка на режисьора Крис Рено е да пресъздаде твърде силната загриженост на някои родители към порастващите им наследници. Заедно със сценариста Брайън Линч дават важен урок на публиката, който силно напомня анимацията на Пиксар "Търсенето на Немо", но показва, че филмопрозиводителите държат да се разровят из по-дълбоките нива в психиката на героите си и така да оставят значимо послание в зрителите след края на филма.

В продължението на "Сами вкъщи" рутината на джак ръсела Макс е преобърната, когато собственичката му Кейти се омъжва и води у дома непохватния рошав Дюк, собственост на съпруга й. Драматичните промени продължават с появата на бебе, което засилва тревогите на Макс.

Верният домашен любимец започва да получава нервни тикове в опити да защити малкото момченце от всички опасности, които вижда наоколо. Макс трябва да се справи с неврозите си и при семейно пътуване до ферма извън града, която се оказва истинско бойно поле за неговите свръхзащитнически инстинкти към малкия Лиъм.

Докато основната история за Макс се разгръща извън дома, сценарият на Линч създава още две истории, с които да държим останалите домашни любимци под око. Непосредствено преди пътуването Макс моли приятелката си Гиджет да пази любимата му играчка и тя естествено, я губи, след което предприема мисия за нейното спасяване. Сюжетът е обогатен и от заекът Снежко, който се съгласява да спаси цирков тигър от тормоз.

Когато трите истории най-накрая се пресекат и създателите на филма свържат несъответстващите елементи, се стига до задоволителен пробив, спазил изцяло изискванията на комедията.

Въпреки че паниката около безопасността на децата не е революционен щрих за анимационните филми, "Сами вкъщи" успява да я интегрира, така че да не е твърде банална в сърдечния си смисъл и да накара родителите да се чувстват по-малко самотни в притесненията около своите малчугани и тяхното преодоляване.

Анимацията е лека, весела и не особено запомняща се. Пружинира очарователно от герой на герой: от енергичната Дейзи до самодостатъчните и егоцентрични котки, изплашения Макс и мъдрия Рустър, който научава всички как да следват животинските си импулси. Но докато първият филм бе направен, за да се запомни и да остави следа в анимационния жанр, продължението е по-скоро по задължение.

Спасява го комедията със своите печеливши примамки, умело изградени около ситуации с домашните любимци, които техните притежатели познават добре. Кой собственик на котка не би се засмял, когато чуе какво се върти в главата на опашатото, докато минава по клавиатурата на лаптопа му и бута чашата с кафе?

Във филма има фрагменти, има и засилен патос, без който можеше да мине, но успява да ги овладее и да се превърне в приятна семейна анимация, която може да гледате заедно с децата си. Това са старите кучета без нови номера, за които от самото начало знаете накъде ще поемат, и подобно на оригинала доставя точно това, което сте очаквали.