Наистина огромно постижение и затова го изтъквам в началото на този текст е, че във филма "Малко късмет за по-късно" чуваме истински диалози.

Живи, изказани до голяма степен автентично, като в същинското киноизкуство. Ще видите също така София във всичките й очарователни, но и мрачни лица. Актьорите са подбрани прецизно, така че да пасват на картинката.

Дебютният филм на Александър Смолянов в съавторство с Чавдар Живков е за загубените поколения на прехода, но без излишен драматизъм и самосъжаление. Героите се бият с лошия късмет, действат и оцеляват по свой собствен начин.

Всъщност в "Малко късмет за по-късно" има много действие, защото двамата главни герои са бивши боксьори, които в последните 25 години са били здраво блъскани от действителността. Но и от собственото си бездействие, защото много хора от тези поколения просто се предадоха пред простотията и започнаха да преживяват в една или друга посока. Денчо Асенов (Цветан Алексиев) и Явор Каменов (Явор Борисов) са колкото различни, толкова и еднакви…

Интересно е да се отбележи, че съвместната работа на двамата режисьори и съсценаристи, която взема за основа разказите на нашия голям поет и писател Палчи Ранчев (който е професионален боксьор и треньор на националния отбор по бокс), е разделена на три части. Смолянов развива историята на Денчо, Живков тази на Явор, а накрая ги срещат за една финална среща на ринга, в която съдбата се набърква категорично.

Личи си колко труд са хвърлили актьорите по работата върху героите си. Борисов има опит в бокса, но минава през всякакви етапи заради ролята си, наддава с 10 килограма, после ги сваля. Алексиев от своя страна упорито тренира месеци наред, за да изглеждат движенията му достоверно. Ще видите и забележителния Филип Трифонов, както и още чудесни актьори като Стефан Денолюбов, Глория Петкова, Маргарита Хлебарова, Кольо Пашов.

"Малко късмет за по-късно" е динамичен, едновременно с това работа на оператора – Димитър Костов е изключително прецизна, а музиката, специално писана от театралния и кино композитор Гаро Ашикян, се слива с естетиката на филма.

Също така дебело подчертавам, че в действието има темпо, което също си е попадение. Като имате предвид, че това е работа на двама режисьори с две гледни точки.

Няма да заспите, приятели, докато гледате съвременно българско кино, не е ли това основателна причина да отидете до киносалоните?