Арън Хелър от Асошиейтед прес

В основата на безпрецедентните повторни избори в Израел е една от главните разделителни линии в израелското общество - ролята на разрастващата се общност на ултраортодоксалните евреи в съвременния живот на страната.

Очакваното правителство на министър-председателя Бенямин Нетаняху рухна миналата седмица заради въпроса за освобождаване на ултраортодоксалните мъже от задължителна военна служба, което отдавна предизвиква недоволство сред светското мнозинство израелски евреи, които са длъжни да ходят войници.

Конфликтът заради проектозакона по този въпрос е само едно от няколкото дълбоки разногласия за ролята на религията в израелското общество. Макар че ултраортодоксалните партии имат значително политическо влияние, експерти казват, че техните затворени общности изостават от съвременното общество, а това може да има дълготрайни отрицателни последици за бъдещето на страната.

След като привидно спечели изборите на 9 април, Нетаняху не успя да състави управляваща коалиция заради Авигдор Либерман, бивш негов съюзник, който се превърна в противник. Той настоява да се приеме закон, че младите ултраортодоксални мъже трябва да отбиват задължителната си военна служба като всички останали.

Националистическата, но светска партия "Израел бейтену" на Либерман не само лиши Нетаняху от възможността да състави своето пето правителство, но и на практика гарантира, че въпросът ще присъства осезаемо в предстоящата кампания.

"Нямам нищо против ултраортодоксалната общност и мисля, че тя би трябвало да се интегрира", каза Либерман след свикването на новите избори. Той обаче добави: "Не може да има правителство, в което нещата се диктуват само от една група."

Избирателната база на Либерман, състояща се от остаряващи имигранти от бившия Съветски съюз, намалява и той ясно определя светските права като печеливша предизборна стратегия. Макар че в миналото е сключвал сделки с ултраортодоксалните, той изглежда е напът да се кандидатира с програма, която ще се противопостави на по думите му "пълната капитулация на партията "Ликуд" (на Нетаняху) пред ултраортодоксалните".

Израелският политически спектър често зависи от това каква позиция заемат политиците по въпросите за палестинска държава, но вътрешното разделение е също толкова дълбоко по темите на религията и в частност положението на ултраортодоксалните партии като решаващи за властта политически фактори във фрагментираната парламентарна система на Израел.

Ултраортодоксалните използват своето влияние през десетилетията, за да запазят различния си начин на живот. Те управляват отделна училищна мрежа, имат големи семейства, разчитайки на финансирани от данъкоплатците помощи, и налагат обществено статукво - като спиране на по-голямата част от търговията и обществения транспорт в събота (шабат), което ядосва светското мнозинство. Ултраортодоксалните също така упражняват монопол по въпросите на брака, погребенията и приемането на друга вяра.

Но в страна, в която мъжете евреи обикновено трябва да служат три години в армията, значителните изключения от военна повинност играят най-голяма роля за подхранване на дълбоката културна война.

"Да дадеш живота си за страната, е висша жертва. Безотговорно е в Израел да има хора, които живеят наготово, които имат наглостта да се отнасят към нас, останалите, като към по-долна класа наемници, които да им осигуряват прехраната", каза икономистът от Телавивския университет Дан Бен-Давид, президент на Института за социално-икономически изследвания "Шореш", който проучва тенденциите в общността.

Той каза, че проблемът със задължителната военна служба е "симптоматичен" за нещо много по-сериозно. "Те привидно предпочитат да не участват в съвременното общество, но нямат угризения да претендират за неговите плодове - от съвременното здравеопазване, през съвременната инфраструктура, до значителното субсидиране на начина им на живот", каза той.

Освобождаването от военна повинност датира от създаването на Израел през 1948 г., когато правителството позволи на неколкостотин даровити студенти да изучават религия.

Но оттогава броят на освободените нараства значително, а водачите на ултраортодоксалните обещават да се противопоставят на усилията те да ходят войници, настоявайки, че техните млади мъже служат на страната с молитви и учение.

Водачите на ултраортодоксалните се страхуват, че интегрирането в армията ще подкопае религиозния им начин на живот, при който децата изучават свещеното писание, но много малко математика и английски, а по-възрастните мъже често избягват да работят и получават социални плащания, като същевременно продължават да се занимават само с учене.

По периферията има известен напредък, но лидерите все още се противопоставят на сериозна промяна.

Армията не предоставя осъвременени данни за новобранците от тези среди. Но в миналото е казвала, че броят им е скочил до хиляди благодарение на усилията за задоволяване на техните нужди - като осигуряване на храна, строго съобразена с еврейските религиозни изисквания, ограничаване на контактите с жени войници и създаване на график, синхронизиран с времето за молитви.

Пенсионираният капитан Моше Приган, оглавявал в миналото отдела за приемане на ултраортодоксални във военновъздушните сили, каза, че има постоянно увеличаване на броя на постъпващите на военна служба. Той каза, че на практика сега повечето религиозни мъже, които не са изцяло заети с обучение в семинария, влизат в армията с мълчаливото съгласие на своите равини. Но е прекалено да бъдат карани насила да приемат това като закон.

"Ултраортодоксалната общност знае как да намира решения. Тя е по-прагматична, отколкото мислят хората", каза той. "Но не можете да я принудите да подкрепи нещо, което е в разрез с нейните вярвания."

Ултраортодоксалните с тяхната висока раждаемост и големи семейства са най-бързо увеличаващата се част от израелското общество. Икономисти предупреждават, че ако бъдат оставени без контрол, те ще се превърнат в твърде голямо бреме за икономиката на Израел, защото ще дават работна сила, която не е подготвена за предизвикателствата на съвременния свят.

Ултраортодоксалните евреи сега съставляват едва 7 процента от пълнолетното население на страната, но след две поколения техните правнуци ще бъдат около половината от всички израелски деца и ще създадат "проблем, който е необходимо да бъде решен сега", каза Бен-Давид.

Намирането на компромис няма да е лесно, както показват повтарящите се безуспешни усилия, а трудните въпроси многократно се отлагат за бъдещето.

При положение че няма особена надежда за скорошно уреждане на израелско-палестинския конфликт, различията с ултраортодоксалните се превръщат в още по-спешен въпрос.

"Ще бъде още по-трудно да се промени посоката след това, ако не действаме заедно сега", каза Бен-Давид. "Мисля, че можем. В миналото сме постъпвали така, както е било правилно, когато сме били притиснати до стената."