Снимка: Les Anderson

Историята на Деня на майката, която никой не знае

Да дадем благодарност и признателност към най-важната жена в живота ни звучи като мисия невъзможна. Как да се отплатим за живота и всичките грижи, които сме получили... просто с един празничен ден в годината. Въпреки всичко денят на майката се е превърнал в един светъл и топъл празник, който се радва на международно признание и почитане. Малко хора обаче знаят, че предисторията му далеч не е толкова жизнерадостна. За да получи своето право на съществуване, денят на майката е съпроводен от много болка, тежка работа и борба.

Подобно на много от съвременните празници, Денят на майката не се появява изневиделица. Древните гърци и римляни посвещавали свои ритуали на богините майки – Рея и Кибела. През 16. век в Англия традиция става Майчината неделя. През този ден децата правят поклонение в църквата. Чества се винаги през четвъртата неделя от Великия пост. Празникът става повод за семейни сбирки и пътувания. Работодателите го признават за почивен ден. Особено привилегировани в това отношение са дъщерите, които работят на далечно място от своите майки. В Обединеното кралство тази традиция съществува все още.

Коя е майката на "Деня на майката"

Освен историческите прецеденти, днешната версия на майчиния ден в САЩ може да се свърже с неуморните усилия на Анна Джарвис. Интересното за нея е, че тя самата не е била майка. Анна организира първото събитие през 1908-ма година в чест на собствената си майка, която умира три години по-рано. В нейна чест Катрин Анатолини написва "Мемоарите на едно майчинство: Анна Джарвис и борбата за контрол на "Деня на майката". Тя обяснява: "Идеята не беше да празнуваме всички майки по света, а само най-добрата, която познаваме. Своята собствена!" През 1914-та година президентът Уилсън признава Деня на майката за официален празник.

Поредно интересно събитие около празника е, че майката на Джарвис – Ан, е първата, която инициира активност около определен за жените празник в средата на 19. век. Нейната идея обаче е съвсем различна: денят на майката да бъде определен за помощ – от една жена на друга, тоест помощ на майки в нужда. Това е вдъхновено от собствената трагедия на Ан – тя ражда 13 деца, но едва 4 от тях доживяват старини. По това време коремния тиф е бич за обществото и тя, заедно със своя брат, който е лекар, организира информационни сесии – работни групи за майки. Тяхната цел е да образоват и информират жените за правилна хигиена и по-голям шанс да опазят децата си здрави.

Иронично – денят, който днес почитаме с балони и цветя, за Анна Джарвис се превръща в гняв, мания и съдебни дела. Тя е разочарована, че празникът се изражда в каритура на собствената й идея. Джарвис не може да понесе поздравителните картички, балоните, цветята и индустрията, която замъглява смисъла на майчиния ден. Анна организира протести и бойкоти, обвинява лидерите, включително Елинор Рузвелт, че се възползват от този ден, за да събират пари за благотворителност. До 1944-та година завежда 33 дела. До последно не се отказва и посвещава целия си живот на борбата срещу комерсиализацията на празника. Последните си години прекарва в санаториум, разорена - умира през 1948-ма година.

Вдъхновени от делото на Ана Джарвис, група жени през втората половина на 20. век използват Деня на майката, за да привлекат вниманието към важни каузи. Корета Скот Кинг организира марш през 1968-ма година за жени и деца в неравоностйно положение. През 70-те години женски групи използват деня като повод за обсъждане на равните права и дсотъп до грижи за децата.

Днес в различните страни има специфични обичаи за почитане на празника. В Мексико майките цял ден празнуват с цветя, храна и музика. В Етиопия в чест на майките се организира фестивал, семействата приготвят традиционни ястия, дъщерите носят зеленчуци и сирене, а синовете – месо. Традиционният подарък за майката във Франция  е торта с формата на сърце.

И докато търговията с цветя опорочава донякъде идеята на майчиния ден, първоначално символ на този празник действително е цвете. Непретенциозният бял карамфил е бил любим на Анна Джарвис. "След като умре карамфилът не пуска цветовете си, а ги прибира към своето сърце. По същия начин и майките прегръщат децата в сърцата си. И тяхната любов никога не умира."

За да не пропуснеш това, което си заслужава да се види