В последните години стана като мода в българската литература да се пишат книги за "прехода". И то от автори, които надали са били в съзнателна възраст по това време. Но романът на Невена Митрополитска е изживян. Тя не е поредната книга на тази тематика, тя е истинска. Това е първата творба на писателката и дава заявка за добро продължение.

"Анна и планинта" е интимна книга за авторката. Това е семейна история. Семейството, което би трябвало да е твоята опора, става източник за твоите страдания. След промяната на политическата обстановка с падането на режима на Тодор Живков, се променя и животът на всички в това семейство. Бащата се пропива, майката изпада в меланхолия. Тук се проявява и разликата между двете сестри – Анна и Лора – и двете са принудени да порастнат преждевременно. Докато Анна избира да се бори, въпреки ударите и неизвестното. Сестра й остава тиха и свита и просто чака всичко това да се свърши. 

"Промените" не прощават никому, съдбата на тези хора не е единичен случай, тя сполетява много български семейства. В случая е засегнат сривът в кинопроизводството у нас и изхвърлянето на улицата на работещите в него. Конкретно това постига и семейството на Анна и е причина за разрухата му. Действителността кара героинята да избере съдбата на голям брой българи по това време - да замине в чужбина. Действието се развива в София и Монреал /там живее и авторката на романа/, където героинята продължава живота си и където й става ясно, че може да разчита единствено на себе си. Но тя не престава да търси своето щастие и да се бори за него.

Животът е наложил нови реалности. Но всеки има избор. И реагира не само както го принуждават условията, но и както повелява съвестта му.

Всеки има своята планина, това ни казва Невена Митрополитска. Но някои я изкачват, други, без да осъзнават, постепенно се свличат надолу по склона... Анна предпочита първия вариант. Затова романът разтърсва и обнадеждава едновременно.