Синдромът на Даун е генетично състояние, изразено в наличието на допълнителна хромозома в някои или във всички клетки. Вместо да имат по две копия от двадесет и първата хромозома, хората със Синдром на Даун имат три. В резултат на това, те са с общо 47 хромозоми в клетките, вместо нормалните 46. Тъй като хромозомите и генетичният материал, който носят, играят ключова роля в определянето на чертите и характера, тази допълнителна хромозома влияе върху целия им живот. 

Пренаталните тестове могат да разкрият рискови фактори за раждането със синдрома на Даун, а проследяването може да го потвърди, въпреки че тези тестове представляват известен риск. За съжаление, повечето жени, които носят бебета със синдрома на Даун, предпочитат да прекратят бременността.

И все пак, тези, които раждат деца със синдрома на Даун, разбират впоследствие каква благословия са те за техните семейства. Просто тяхната ДНК е кодирана по малко по-различен начин. Природата е била "по-щедра" към тях, дала им е повече хромозоми, отколкото е нужно. Разбира се, отглеждането на дете, което се откроява от общоприетата норма, идва с множеството предизвикателства, но това е така, защото не сме подготвени. 

Ето един случай, при който също липсва подготовка, но нещата се развиват ето така:

След като Рейчъл и Коди Прескот решават да имат трето дете и Коди се подлага на вазовазостомия (възстановяване на фертилността), те нямат представа какво ще последва. Скоро Рейчъл забременява, но за да стане ситуацията още по-вълнуваща, те разбират,че ще имат близначки.

Двойката прави необходимите изследвания, за да е сигурна, че момичетата са здрави и се развиват нормално. Но на една от консултациите получават неочаквани новини: близначките са с вродено сърдечно заболяване и вероятно със синдром на Даун. Допълнителните изследвания го потвърждават.

"Една сестра дойде и ми каза, че нашите момичета наистина имат синдром на Даун, а аз само съм попитала: Наистина ли? Всъщност не помня точно какво съм говорила, сестрата по-късно ми каза и сподели, че изпитала огромно облекчение като видяла колко естествено съм приела всичко. Тя въобще не очаквала подобна реакция", казва Рейчъл. 

Анет и Шарлот идват на бял свят след 35 гестационни седмици, през февруари 2018 г. И макар че раждането на деца със синдрома на Даун да не е нещо, което семейството очаква,  Рейчъл смята, че то не бива да се разстройва.

"Иска ми се всички родители на такива деца да осъзнаят колко невероятни, мили и обичливи са те и какви късметлии сме, че ги имаме. Именно тогава ще загърбят отчаянието, което се случва толкова често, и ще го заменят с оптимизъм."

Най-добрият съвет на Рейчъл към жените, които се готвят да родят бебета със синдрома на Даун, е да се присъединят към група за подкрепа на майки, които преминават през същите изпитания:

"Свържете се с други родители, защото само с взаимна подкрепа всички ще осъзнаят, че да имаш дете със синдрома на Даун е като да откриеш най-доброто си "Аз" и същевременно да спечелиш от лотарията."