Бари Бериш - единият от тазгодишните лауреати на Нобеловата награда за физика, каза, че е нагласил будилника си, така че да го събуди, преди да му се обадят от Швеция, но все пак телефонът иззвънял по-рано, съобщи Асошиейтед прес.

Будилникът трябвало да събуди Бари Бериш в 2:41 ч. местно време в Санта Моника, Калифорния. Телефонът обаче иззвънял в 2:41 мин.

"Очаквахме го. Шведската академия обаче е толкова потайна" - каза по телефона Бари Бериш пред Асошиейтед прес. Той добави, че наградата е "победа за Айнщайн, и то много голяма".

Кип Торн, който също спечели Нобелова награда за физика, каза, че тя е "победа за човечеството като цяло". Той обясни пред Асошиейтед прес:

Тези гравитационни вълни ще са могъщ начин за човечеството да изследва Вселената - не само през следващите години, но и през следващите няколко века.

Торн добави, че е малко разочарован, защото хиляди други учени, работили по проекта, не споделят наградата. "Въпреки това за мен е огромно удоволствие да я приема от тяхно име", допълни той. 

Клифърд Уил, който е специалист по гравитационни вълни от университета на Флорида, обясни, че наблюдаването им е важно, защото те осигуряват нов начин за изследване на Вселената, освен чрез светлината и частиците. Когато две черни дупки се сливат, например, те не излъчват светлина, която може да бъде наблюдавана. Но с гравитационните вълни "тези явления могат да бъдат видени". Или по-точно чути, защото те се регистрират като звуци, наподобяващи цвърчене. 

Сливането на двете черни дупки, породило награденото регистриране на гравитационните вълни, е породило повече енергия през последните две десети от секундата, отколкото всички звезди във видимата Вселена заедно през същия период. На Земята обаче това е "много трудно за наблюдаване" и изисква изключително прецизни инструменти, обясни Клифърд Уил.

Всъщност, решаващ принос към откритието, растърсило света, освен Бари Бериш, имат и германецът Райнер Вайс, и Кип Торн. Райнер Вайс получава половината награда, а Бари Бериш и Кип Торн си поделят другата половина. 

Йоран Хансен, генерален секретар на Кралската шведска академия на науките, обявявайки лауреатите, заяви:

Това е нещо напълно ново и различно, откриващо невиждани светове. Изобилие от открития очакват тези, които успеят да уловят вълните и да интерпретират посланието им. 

Вижте и някои по-любопитни факти за Нобеловите награди за физика:

Физиката е науката, която Алфред Нобел споменава на първо място в завещанието си. 

Нобеловата награда за физика се присъжда от Кралската шведска академия на науките от 1901 г. От тогава до сега награди са присъдени 111 пъти на 206 учени.

Първата Нобелова награда за физика е на немския физик Вилхелм Рьонтген за откриването на нов вид лъчи, наречени на негово име.

47 от наградите са получени само от един учен. 

Досега само две жени са ставали лауреати в тази категория - Мария Кюри през 1903 г. и Мария Гьоперт Майер през 1963 г. Мария Кюри печели и наградата за химия през 2011 г. 

Най-младият лауреат е Уилям Лорънс Брег от Великобритания. Брег получава заедно с баща си Нобелова награда за физика през 1915 г., когато е само на 25 години. 

Най-възрастният е Реймънд Дейвис младши, който е на 88 години, когато я печели заедно с Масатоши Кошиба през 2002 г.

Най-често наградата е присъждана за физика на частиците.

Нобеловият медал за физика е създаден от шведския скулптор и гравьор Ерик Линдберг. Той представлява природата под формата на богиня, наподобяваща Изида, показваща се от облаци и държаща в ръце рога на изобилието. Воалът пред лицето й държи Геният на науката.