Вече разказвахме за това, че яростта, която се разглежда като "отрицателна“ и "лоша“ емоция, всъщност е много важна – това е защитна реакция, която ни сигнализира за заплаха, преминаване на личните граници и дискомфорт.

Успоредно се среща и пасивната агресия – тя се появява, когато човек приема гнева за абсолютно неприемлив, но пак се усеща злобата в комуникацията. Емоцията се проявява косвено, така че този, на когото сме набрали, да се ядоса на свой ред и да ни изкара от неприятната ситуация. И ако всички познаваме добре признаците на явната агресия, то пасивната много по-трудно се забелязва – може би, защото често до нея се стига неумишлено. По-долу ще разгледаме как да разпознаваме истинската пасивна агресия.

Не казвате това, което мислите 

Колко често хората казват, че "всичко е наред“ при положение, че не е? Това е често срещана ситуация – вместо директно да се обясни, че нещо ни е засегнало, ние казваме, че нищо не е станало – или убеждаваме събеседника, че не сме се разсърдили, макар да не е така. Да си кажеш направо какво изпитваш е много по-трудно, отколкото да игнорираш конфликтната ситуация. Но проблемите ще си останат и обидата няма да си тръгне току-така.

Не правите нещо или го правите зле

"Саботаж“ е гръмка дума, но ситуациите, които взимаме на сериозно (осъзнато или не), се срещат често. Например, вместо да си признаем, че не ни харесва определена част от работата или че имаме проблем с колега, ние отлагаме дадена задача, изпускаме срокове или направо забравяме за нещо важно. Още в ситуации на пасивна агресия често се жертва и качеството – върши се нещо, колкото да се каже, че е свършено.

Към това може да припишем и закъсненията – на всеки се случва да закъснява, но ако това се превръща в честа практика с точно определени хора, то е добре да се запитате дали наистина искате да се виждате с тях.

Правите лоши шеги

Зад лошата шега често се крие желанието да обидим или засегнем някого, но е облечено в "по-лека“ форма. Разбира се, в сарказма и иронията няма нищо лошо, но до момента, в който това е комфортно за двамата участници. Ако усещате, че шегите и саркастичните коментари не целят да разсмеят, ами да обидят, то е напълно вероятно в цялата тази работа да е замесена пасивната агресия.

Правите нееднозначни коментари

Да правиш комплименти не е най-лесното нещо – това си е умение искрено и на място да похвалиш някого, без да нарушаваш личните му граници. Често се случва зад комплиментите да не се крие похвала. Например, "Браво, не вярвах, че ще успееш!“ или "Хубави картини, но на такава цена никой няма да ги купи.“ могат да оставят неприятно чувство у адресата. Може би няма нужда да се преструвате, че хвалите някого, когато целите напълно обратния ефект.

Предпочитате да мълчите, отколкото да отговорите честно

В идеалния свят всички недоразумения и конфликти на интереси биха се решавали първо с думи. Но, уви, в реалния свят вместо честния и открит разговор, хората предпочитат да игнорират. Например, вместо да си кажете, че не смогвате с дадени работни срокове, предпочитате да не отговаряте на имейли и позвънявания. Често подобно поведение води до съвсем противоположни реакции. Да изчакате един конфликт да отшуми е едно, но да се надявате, че събеседникът ще ви разбере без думи е съвсем друго.

Използвате двусмислени послания

Вече казахме, че навикът да не казваш нещата такива, каквито са, е проява на пасивна агресия. Към това се отнасят и различни манипулации, с които вие се стремите да получите желаното –не директно, а с помощта на намеци.  Например, когато мимиката и интонацията не отговарят на казаното – думата "браво“ може така да се каже, че да нагруби. Разбира се, събеседникът ви може да усети, че дадено нещо не ви устройва, но много по-бързо и сигурно ще е, ако обсъдите нещата директно, колкото и неприятно да ви се струва.