Връзката между "дивата на френския шансон" и "фаталната жена" е една от най-дискутираните по време на "златния век" в Холивуд. Възхищението и обичта една към друга ги карат публично да демонстрират своята привързаност, без да отдават значение на това, че дори към средата на 20. век хомосексуалността все още се наказва. 

Кои са тези необикновени жени на ХХ век?

Едит Пиаф, родена като Едит Джована Гасион, наследява дарбата да пее от своята майка, която изкарва хляба си по улиците на Париж, заедно с бащата – уличен акробат. Всъщност с него Едит за първи път започва да пее пред публика. Получава прозвището Пиаф (врабче) заради дребния си ръст, едва 1.42 см. Въпреки възхода в кариерата си, от ранна възраст животът й е изпълнен с много страдание, което с годините води до депресия, алкохолизъм, наркотична зависимост.

Нейната дълбока чувствителност изтръгва от душата й такива текстове на песни като "Живот в розово", "Не, за нищо не съжалявам", "Милорд", "Химн на любовта" и др.

От своя страна Марлене Дитрих, чието истинско име е Мария Магдалене Дитрих, започва кариерата си през 20-те години в Берлин като кабаретна актриса, играе също в театъра и в неми филми. Ролята на Лола Лола в "Синият ангел" (1930) й донася международна известност. Тя заминава за САЩ, където се превръща в звезда на Холивуд, феминистка икона и една от първите, които не крият своята бисексуалност.

Приятелство или нещо повече?

Пиаф и Дитрих, които изживяват американската мечта, не крият предпочитанията си към свободната и без предразсъдъци любов. Отдадеността към изкуството, сцената, бохемския начин на живот и неизчерпаемата нужда да творят свързват двете сродни души, твърдо решени да живеят според собствените си вкусове и желания.

Дитрих, която като начинаеща актриса поддържа тайна връзка с друга филмова икона - Грета Гарбо, не прави разлика между социалния и личния живот. До крайна степен ексцентрична, тя смайва Холивуд, който, макар и смятан за епицентър на кинематографията в Америка, все още запазва твърдия си консерватизъм, дискриминиращ различното от общоприетото.

Изключителната освободеност, характерна и за двете, им позволява да се наслаждават на връзката си, при която дискретността не е основната им грижа. Не се притесняват да се целуват пред фотоапаратите, сякаш се забавляват на вниманието към провокативното им поведение.

Но връзката между двете е подложена на изпитание, тъй като турнето, което Едит предприема в САЩ, се оказва незадоволително от финансова гледна точка. Дитрих прави всичко възможно да я задържи в Америка. Истината е, че тя изпитва дълбоки чувства към Едит. Страстта, с която тя изпява всеки тон, всяка дума в песните си, над 80 по неин текст, е онази магия, способна да плени всеки. Казват, че именно на Марлене е посветена най-емблематичната песен на Пиаф  – "La vie en rose" (Живот в розово).

"Огромно щастие заема своето място, 

Болката и тъгата избледняват,                                                                                                 

И ние сме щастливи, щастливи –             

До смърт…

"Душа, родена наранена. Идеалистка, оптимистка с тъжни очи, с ръце на принцеса, крехко тяло, белязано от глада в детството. Деликатна и силна, смела и срамежлива, която пее със сърце, предлагайки любовта си, приятелството си, помощта и вдъхновението си, вярвайки във всичко със силата на своята романтична душа", пише Марлене Дитрих в биографичната си книга, публикувана през 1960 г. Поводът е дълбоката депресия на Едит заради трагичната смърт на мъжа, с когото има връзка, боксьора Марсел Сердан, който загива в самолетна катастрофа през 1949 г.

Три години по-късно, през 1952 г. Едит се омъжва за певеца и актьор Жак Пилс. Бракът продължава четири години и през цялото време Марлене не спира да е до нея, придружава я и успокоява в моментите на самота.

Едва след развода, когато Дитрих вижда, че Пиаф е безвъзвратно затънала в алкохола и морфинова зависимост, тя решава да се дистанцира. "Това е повече, отколкото мога да понеса. Въпреки усилията да помогна на Едит, аз се сблъсквам с непробиваема стена", пише Марлене в книгата си. Когато научава за нейната смърт (10.10.1963 г.), Дитрих отива на погребението й в гробището Пер Лашез. Най-разтърсващият момент за нея е, когато вижда, че Едит е с медальона, който й подарява през 1948 г., когато двете празнуват Коледа в Рим.