Ага – чиста поезия

Отдавна исках да гледам този филм, още от миналата година, когато откри СФФ, а аз не успях да посетя прожекцията. Междувременно филмът получи огромен брой международни награди, пропътува хиляди километри, посети почти всички континенти, остави публиките безмълвни и загледани навътре в себе си.

Преди дни попаднах на репортаж, показващ реакциите на българския артистичен свят, след като са изгледали "Ага". Нямаше и следа от дежурната куртоазия, фалшиви реплики и още по-фалшиви емоции. Бяха показани естествените реакции на едни смирени хора, смирени през истинския пример в изкуството. Споделящи с много малко думи големите емоции, които предизвиква творбата.

След това чух и призива на режисьора Милко Лазаров, че филмът очаква публика, която чете и навлиза дълбинно в киното.

Часове по-късно вече бях в близкия киносалон и чаках…

Тук думите вече започват да ме предават, когато би трябвало да ви опиша "Ага". Защото този филм е наистина чиста поезия. Оставя всички сетива преизпълнени, но когато искаш да кажеш как се чувстваш, просто си безсилен. Или по-скоро не искаш да развалиш епичната зимна картина, да поставиш чуждо тяло сред зимния шедьовър, да разрушиш по някакъв начин тишината.

Но ако все пак трябва да напиша за какво е "Ага"… Това е филм за отмирането на света, но по един незабравимо красив начин. Замислих се, че пращаме музика в апарати, различни примери от нашите земни култури, които да пътуват из Космоса. В случай, че имах силата да отправя послание на реалностите извън нашата, бих им показала "Ага", да видят есенция на общата ни действителност тук.

Иначе историята е разказана в семейството на якути – Нанук и Седна, чийто дом е ледената тундра на Сибир. Те са напуснати от дъщеря им Ага, която е избрала града, пред този непокътнат от столетия живот.

В интервюто по БНТ продуцентката на филма Веселка Кирякова спомена, че навсякъде по света хората се припознават в образа на Ага. Макар да я виждаме накрая на филма, буквално за няколко секунди. Това е, защото ние днес по-скоро напускаме собствената си истина, отколкото да отстояваме себе си.

И последно, за да ви окуража да се отправите към салоните: голямото кино прави така, води те накрай света и все пак те кара да се чувстваш като у дома си.

За да не пропуснеш това, което си заслужава да се види