Снимка: Fares Hamouche

Огледалце, огледалце аз съм най-секси на света

Една от най-неясните концепции за човешката сексуалност като цяло е автоеротизмът (известен още и като автосексуалност). Въпреки факта, че понятието е познато, няма консенсус от страна на научните среди, относно това какво всъщност означава. Дали автоеротизмът се изразява в предпочитание към определен начин на живот или е обща сексуална ориентация?

Или пък намеква само за обикновена практика на мастурбация - която в края на краищата всеобщо се практикува както от хетеросексуални, така и от гей и бисексуални? Освен това за уточняване на термина трябва да помислим и за кого фантазира по време на мастурбацията индивидът?

В опитите да се направи разграничение между различните прояви на подобно сексуално поведение, разумно ли е да се свързва с дискусионните асексуални, които са напълно лишени от сексуален интерес?

В този текст ще се опитаме да изясним различните степени и измерения на автоеротизма. Накратко, автоеротизмът не е едностранчив феномен. За да бъдат адекватно разбрани, неговите различни проявления трябва да бъдат точно описани.

Също така не бива и да се преекспонира, защото много малко хора не проявяват в каквато и да е степен някои автоеротични елементи в своята сексуалност.

Погледнати буквално, автоеротичните индивиди са привлечени предимно - понякога единствено - от собствените си тела.

Като цяло автоеротизмът включва цяла гама сексуални поведения и нагласи. В общия случай много хора, които отговарят напълно на това описание, се самостимулират, само когато други алтернативи не са осъществими. Някои се възбуждат както от самите тях, така и от другите. Други могат да бъдат възбудени единствено от самите себе си, било то като се гледат и/или докосват. Очевидно, колкото е "по-чист“ автоеротикът, толкова по-малко се нуждаят от сексуални фантазии, свързани с някого друг.

Имайте предвид, че в този контекст ние наистина не говорим за егоцентрично възхищение, суета или егоизъм на нарцистична личност. Самият автоеротизъм не означава нарушение на личността. Той се отнася само до определена сексуална практика, предпочитание или ориентация.

Което обяснява защо "огледалният секс" може да бъде също толкова вълнуващ - дори по-вълнуващ - от това, което бихме могли да наречем "партньорски секс". Избирайки себе си за партньор, сексуалното удовлетворение не разчита на нечие друго присъствие. Правейки любов в романтичния смисъл на думата със самите себе си, те се превръщат в свои собствени сексуални партньори, като в същото време стават и обект на собственото си сексуално желание. В този смисъл "огледалния секс“ може да бъде възприет за най-силната степен лична сексуална обективизация или възприемането на собствената личност като сексуален обект. По този начин реалността и фантазията се сливат или по-скоро фантазията става излишна, след като, парадоксално или, между нея и реалността по време на автосексуалния акт няма никаква разлика.

Относно самозадоволяването, основната хипотеза е, че автоеротиците извличат достатъчно сексуално удовлетворение чрез мастурбация, докато други (дори и тези, които биха могли да мастурбират по-често от автоеротиците) може ясно да изпитат по-голямо удоволствие чрез партньорския секс.

Автоеротизмът най-добре се разглежда като повече или по-малко естествен израз на нашата сексуалност. И това едва ли може  да ни кара да се срамуваме...

Въпреки безпокойството или дискомфорта в обществото, автоеротичното изразяване е напълно нормален изход за сексуални чувства, общовалидни за всички нас, твърдят част от психолозите.

Въпреки това по-голямата част от индивидите (независимо от това колко автоеротични тенденции могат да проявят) показват все пак предпочитание към партньорския секс. Защото на по-дълбоко ниво такива срещи са по-емоционално удовлетворяващи. Те са по-топли, по-лични и интимни - с една дума, по-пълноценни.

От друга страна, тези, които са предимно автоеротични, изглеждат способни да имат същото приятно изживяване в уединението, тъй като тяхната приятно интензивна сексуална връзка със самите тях се чувства еднакво интимна и удовлетворяваща.

Практиката на автоеротизма - независимо дали е тясно фокусирана върху мастурбацията, се е превърнала в лично предпочитание, в която можем да практикуваме по-голямо самоприемане.

Повечето автоеротици (или автосексуалисти) не са раждат с тази ориентация, а са избрали този тип сексуалност по необходимост или целесъобразност. Нека вземем предвид тези два примера от интернет форуми:

Като хетеросексуален мъж, не успях да намеря партньорка от години и току-що приех факта, че ще бъда автосексуален до края на живота си.

Желаейки да избегне полово преносими инфекции, но все още не се е отказала напълно от чувствените удоволствия на живота, тя е била автосексуална след развода си.

Но от друга страна се обръща внимание от други специалисти в областта, че тази сексуална ориентация в крайна сметка може да доведе и до самоизолация, дискредитиране в обществото и затруднена комуникация.

 

За да не пропуснеш това, което си заслужава да се види