Шок! Онлайн игра подтиква децата към самоубийство е заглавие, което ще хвърли в паника всеки родител, ще го предизвика да кликне и да прочете, че 12-годишно момиченце в Аржентина е отнело живота си, предизвикано от ококорено изображение с изпито лице, ще го задължи да сподели новината в социалните мрежи и да предупреди други родители, ще коментира и ще реагира на тази публикация, без да се замисли, че има нещо нередно в този процес, защото подхожда под въздействие на емоциите, а не на разсъдъка.

Фалшивите новини разчитат точно на силните емоционални реакции. Те се стремят да провокират страх, отвращение, завист и омраза в читателите си, за да осъществят двете си основни цели – трафик за въпросния сайт, съответно пари, и пропаганда. А с броя на лайкове и коментари замаскират достоверността на информацията, понеже потребителите автоматично решават, че щом една новина е прочетена и споделена от десеткихиляди, е истина.

С този прийом са действали не едно и две онлайн предизвикателства, като се започне от благотворителните инициативи, алармиращи за определен проблем със смяна на профилната снимка и се стигне до последната мащабна вирусна измама – играта Момо. Мемето, което напомня на Самара от „Предизвестена смърт” натисна ахилесовата пета на съвременните родители, създаде суматоха, базирана изцяло на измислици и показа, че възрастните хора днес приемат интернет като заплаха за децата.

Всяко поколение има своята страшна приказка и докато в миналото е имало притеснения, че рок музиката зомбира младежите с дяволски послания, днес се вдига олелия дори при най-малкото съмнение за опасност, дебнеща онлайн. Интернет наистина не е безопасна територия и е за предпочитане да хвърляте по едно око върху историята от сърфирането на непълнолетния си наследник, но е от съществено значение да се концентрирате върху реалния риск за сигурността и здравето на детето. В противен случай не правите услуга на себе си, а на огромна машинация, която печели от вашите страхове.

Модерните торбалани вече не са онези митични дилъри, които причакват децата покрай училище, за да им подаряват дрога и да ги превърнат в наркомани. В онлайн епохата новите уловки се казват Момо и Син кит, които станаха известни точно заради слабата инспекция. В действителност страшното меме Момо е проект на японския художник Кейсуке Аисава и се нарича майката-птица. Щом разбрал какъв смут е създал с произведението си, художникът е изгорил статуята и призовал родителите да успокоят децата си, че Момо е мъртва и няма да излезе от екрана, за да ги изяде. Не че има сведения за дете, починало заради въпросното предизвикателство.

Разпространението на Момо обаче напомни за друга нашумяла игра, която според градските легенди подстрекава към самоубийство – Син кит. В безброй статии се твърдеше, че стотици деца в Русия са сложили край на живота си заради тази игра. Но какво казват фактите? Предизвикателството Син кит е вдъхновено от книгата „50 дни до моето самоубийство” на руската авторка с псевдоним Стейси Крамер, в която героят изпълнява 50 задачи по списък преди да се самоубие. Идеята е преминала в руската социална мрежа В контакте, където 24-годишен младеж предизвиквал тинейджъри с различни екстремни мисии. Преди някой да е пострадал, младежът е бил заловен и му е назначено психиатрично лечение. Дотук с информацията за стотиците самоубили се деца.

В този ред на мисли, преди да се хвърлим в отбрана за живота на децата, трябва да знаем, че самоубийството не е спонтанно решение. Човешкият инстинкт за самосъхранение е жилав и няма как да си прережете вените само защото някой ви е провокирал. Но въпреки че е корава, психиката не е ластик, който се огъва независимо от събитията, а при дълги години на депресия, живот в нездравословна среда и тревоги, за които не се намира изход, е в състояние да се пречупи. Затова при новините за масови самоубийства трябва да запазим скептицизъм. Такъв материал гъделичка желанието ни да се предпазим, без да ни дава конкретика.

Този тип фалшиви новини предразполагат към порочна, крайно бизнес ориентирана журналистика, за която броят на посещенията е по-важен от правдивостта на новината. Ако целта е популярност, а не надеждност на информацията, смесицата между интернет и самоубийството е идеалната рецепта за сензация. Подобни статии се разпространяват с лекота, защото читателите не тестват меродавността на заглавието.

Да кажем, че и вие сте един от милионите потребители, които са попаднали на новината за Момо. Дори и да не сте родител, първата ви и най-нормална реакция е да се изплашите за онлайн безопасността на децата, но преди да уведомите възможно най-голяма част от познатите си, трябва да отделите време, за да проучите новината. Първо, проверете дали източникът е надежден, ако информацията се разпространява само от един сайт и при това неизвестен, е много вероятно статията да е скалъпена от слухове. Второ, обърнете внимание дали новината е потвърдена от длъжностни лица като полиция, министерство, представители на различни институции. Непозоваването на официален източник е сигурен признак за клюка.

Проверката на информацията обаче отнема време, а липсата на търпение е в основата на бума на неверни сведения. Надяваме се, че друг е проверил вместо нас и че целта на статията е само да ни предупреди, но пропускаме, че от обратната си страна новините са средство за пари и въздействие. Информацията може да ви настрои срещу определени продукти като приложението WhatsApp в случая с Момо и някой да има интерес от това. Почуквайки върху естествените ни инстинкти и емоциите ни, фалшивите новини конфигурират стадно поведение, което винаги има крайна посока, и създават бариери между нас и истината.