Познавате ли хора, които мечтаят да остареят? Лицето им да се нагъне от бръчки, кожата им да се отпусне, енергията им да утихне. Да се остарява в култура, която смята, че само младостта е привлекателна, е мъчително. Дори и по дух да сте на 17 години. На този фон думите на Мерил Стрийп, че старостта е привилегия, не звучат утешително, заради което приемаме по-обичаната фраза – Не е важно на колко години си, важно е на колко се чувстваш. Но защо не се радваме на истинската си възраст?

Тръгвайки от тази тема, хърватската авторка Дубравка Угрешич предлага една нестандартна интерперетация за образа на старицата като симбиоза с популярния славянски образ на Баба Яга в романа "Баба Яга снесла яйце" от издателство Колибри. За да разведри малко ситуацията около тежките спомени за отминалата младост, Угрешич включва Баба Яга и нейните превъплъщения. На границата между фантастичното и реалността може да погледнем и иронично на остаряването.

Книгата е написана като част от международния проект "Митологии" и е носител на американската литературна награда James Tiptree, което е изненадващо постижение предвид силната славянска стилистика на романа. В "Баба Яга снесла яйце" ще се припознаят предимно хората, която пазят спомени от комунистическия строй, разпада на Югославия и които познават фолклорната митология на нашите географски ширини.

Романът е разделен на три части. В първата "Отиди там – не знам къде, донеси онова – не знам какво" авторката разказва за една болна майка и дъщерята, която е принудена да бъде нейния "бедел" с пътуване до родната й Варна. Втората част "Питай, ала не знай, всяко питане не води до добър край" представя три чудновати жени, настанени в луксозен уелнес център. А третата част "Който много знае, бързо остарява" е един вид енциклопедична част в романа, която запазва нотката на сарказъм, докато разкрива откъде идва образът на Баба Яга. Всяка от тези части предизвиква читателите да открият превъплъщението на вещицата и нейното яйце.

"Баба Яга снесла яйце" е образец за постмодернистична творба и като такава спазва основно изискване за своя жанр – разпада сюжета. Това може да подразни читателите, търсещи една история, която да се разгръща от първата до последната страница. Романът на Дубравка Угрешич е от по-неконвенционален тип. Сюжетът не е хомогенен, а разказите на героите се изнизват по средата, като ви оставят сами да си извадите изводи не само за посланието, а и за развитието им. С това обаче се позволява смесването на познати балкански традиции с малко любопитна информация и актуалните мотиви – борбата с остаряването, подмладяващите процедури.

В първата част Угрешич ни запознава с отношенията между майка и дъщеря в етап, когато майката е към края на живота си. Тя е своенравна, трудно може да й се угоди, не се разделя с вече установения си ред, маниак е на тема чистота и е в начална фаза на алцхаймер, което допълнително затруднява общуването с нея. Но въпреки твърдоглавия си характер, умилява със старанието да запази спомените си и съпротивата срещу немощното си тяло.

Героите на втората част са три жени – Беба, Кукла и Пипа, чиято младост е вече далеч зад гърба им. Те се настаняват в президентския апартамент на "Гранд хотел Н.", макар че в първия момент рецепционистът решава, че са объркали сградата. Трите жени са свързани от здраво приятелство, но малко по малко разбираме, че всяка от тях е посвоему самотна и нещастна.

Заключителната част на "Баба Яга снесла яйце" изследва задълбочено образа на Баба Яга, нейните магически атрибути, различното й изобразяване в контекста на народните приказки от балканските държави. Този нехудожествен дял от художествената творба цели да изравни първите две части на символично ниво и да обясни някои малки детайли в предишните разкази. Авторката отново ни връща към историите, за да ни покаже колко са многопластови.

Погледната като цяло "Баба Яга снесла яйце" започва като книга за дребните възрастни жени, които често остават невидими и върху които са наложени най-солидни стереотипи, но се разраства в мащабно обръщение за стандартите в обществото спрямо нежния пол. Тонът може да ви се стори лек и дори закачлив в началото, но преминава в сериозно четиво, което ще ви хвърли в дълбокото.

"Да си представим всички невидими жени, които надзъртат през дантелените решетки на своите платнени бурки-бункери, тези, които прикриват дори устата си, когато говорят, ядът и целуват…Да си представим милионната армия от "луди", бездомни, просякини; жени, чийто лица са обгорени с киселина, защото с незабуления си вид са осквернили самозваните праведници – мъже; жени, чийто живот е изцяло във властта на техните съпрузи, бащи и братя; замеряни с камъни жени, оцелели след линча или издъхнали в ръцете на озверялата мъжка тълпа. Да си представим сега как всички те запретват поли и грабват меча…"