Прочетох "Пубертет" веднага щом бе издадена на български език през 2006 г. от изд. Колибри. Сега я препрочетох по лични причини. И отново останах безмълвна от нестандартния талант на руската писателка Анна Старобинец. Освен предишните си много награди, през миналата година тя стана Лауреат на ежегодния конгрес на Европейското общество за научна фантастика в номинацията "Най-добър писател в Европа". Трябва да запомним името на тази млада авторка, сравнявана най-вече с Кинг в по-ранните си произведения, но вече и с Уелс и Оруел в по-късните.

"Пубертет" е първата книга на Старобинец и се състои от повестта "Пубертет" и няколко разказа.

Аз не обичам хоръри, много рядко чета фантастика или фентъзи, но Анна Старобинец ме омагьосва и разсмива с черния си хумор едновременно, не само плаши.

"Пубертет" представлява детски дневник на едно момче с презабавни грешки и описания, който постепенно прераства в изповед на истинско чудовище, което не можеш да убиеш и не можеш да победиш. Странните хора стават страшни, докато страшните се оказват само странни.

Млада жена с две деца след развода се премества в двустаен апартамент в жилищен комплекс. Близнаците Максим и Вика са по на 6 години, имат си своя стая. Жилището е близо до гората, децата наесен ще тръгнат в първи клас. Значи няма опасност от психотравми, свързани с необходимостта рязко да сменят другарчетата си с други, да късат приятелски отношения, да се "вграждат" в социума на вакантните места или да се бият до кръв за своето. И всичко ще се нареди някак си, всичко ще бъде добре. Ще ходят тримата в гората. Ще общуват с природата, Но... Максим се разболява – остър отит и никакви средства не му помагат. Поради тази причина децата остават без празник за рождения си ден и Вика ще тръгне на училище сама. Странности в поведението на момчето? Ами, от пубертета е сигурно. Не е ли твърде рано? Ами времето сега е такова, иформационни технологии, светът набира скорост и всичко в него се променя. Както и самият Максим...

Този малък по обем текст е събрал в себе си всички родителски страхове на света. От безпокойството, че детето може да не се впише в обществото, може да бъде отхвърлено или пък да стане обект на тормоз, до дълбокия ужас просто да не загубиш детето си. От опасението, че твоите деца не са близки помежду си, а като пораснат няма да си бъдат поддръжници и защитници един за друг, и ти на стари години няма да има на кого да се опреш, до смътния ужас, че веднъж ще намериш в кошчето подменен елф вместо своето родно дете. Кой кога и как е взел светлокосото момче, за което е така важно твоето одобрение и защо на негово място ти е подхвърлил този немарлив мрачен чужденец, който не може да изрече думата "мама", а процежда мрачно "Ти", който записва в календарче месечните цикли на сестра си, трупа захар под леглото си и десертчета във възглавницата, защото... мравките обичат сладко. Обичаш ли го? Отговори си честно. Или се страхуваш от него? И кое повече?

Повестта акумулира в себе си страхове и ужаси, но ако авторката просто ги бе събрала заедно и подхвърлила на читателя, нямаше да се случи алхимията на текста. През цялото време е болезнено. Но не до смърт и отнякъде се появяват сили да се движиш по-нататък, да направиш второ вдишване. Но Анна Старобинец не ни оставя сами в тъмната гора. Тя е пускала по пътя цветни камъчета, по които да намерим обратния път, изход от лабиринта има. Друго нещо е, че срещата с чудовището, което обитава там, неминуемо ще остави в душата и по тялото белези и да разчитаме, че ще излезем такива каквито сме влезли, не става...

А всъщност това са толкова прости, обикновени събития, но така умело преобърнати, поставени под друг ъгъл, че ти четеш, а после изпадаш в шок – как може да се измисли това? Или пък това не са измислици? А, може би, тази вечер изобщо не трябва да излизам?...

В "Пубертет" има всичко, което трябва да има в един истински хорър – смразяващи душата подробности, мрачни в своята многозначителна недоизказаност, измъкнати от задния двор на психиатрията архетипни страхове, психологически игри и трикове, неприятна физиологичност, насекоми, смърт, мит.

Старобинец плаши. И ако ви е необходимо късче от рафиниран чист литературен ужас, то тя ще ви го предостави. С лихва!