Епохата на мезолита се простира приблизително в периода от 10 000 - 4 000 г. пр. н.е. Наричан още "средна каменна ера", това е вероятно невъобразим и много труден период от историята на човечеството. Последният ледников период е отминал, така че условията на живот са по-поносими, но климатът все още е много тежък. Интересно е да се опитаме да си представим колко много и колко силно е желанието за живот, заложено у хората, след като последните изследания сочат, че адаптивните възможности на homo sapiens са наистина неочаквано големи и включват наличието на няколко неочаквани майсторски и строителни умения. Мезолитна археология може да представи много редки артефакти и мистерии, които биха могли да усилят вярата във вродените възможности на човека да оцелява и дори - да живее.

Пещерите Чедър в Съмърсет са важно археологическо място. Сред другите големи открития, направени тук, е и най-старото гробище в света с научно потвърдено датиране (от 10 200 до 10 400 години пр. н.е.). Това гробище със скелети е открито през 1914 г. в пещерата на Авилин Хоул. Когато през 2005 г. на стените в пещерата "Дълга дупка" са намерени "гравюри", учените веднага се заинтересували от откритието. Разбира се, първата ни асоциация с пещерни рисунки е на примитивни хора, които носят със себе си улов, но истината е, че тази древна рисунка представлява нещо, далеч по-"модернистично", а именно начертани на стените на пещерата просто няколко квадрата. Това обаче е геометрична рядкост, която учените във Великобритания са откривали само два пъти, но се срещат на още няколко места в Европа. Най-вероятно те са създадени с помощта на каменни инструменти преди около 10 000 години, т.е. веднага след последния ледников период. Учените обичат да изучават този път заради масовите културни и екологични промени, които се случват тогава. В този смисъл, може би е вдъхновяващо да си представим, че ние сме наследници на хора, които са преживели постледниковия период и дори са развили в себе си творческите способности да рисуват…

Когато примитивните хора са погребали член на своята общност в една от пещерите в Гърция, те не са предполагали, че 9000 години по-късно техните наследници ще открият този скелет и ще се опитат да реконструират жената, която ще нарекат Avgi.

Нейният гроб е открит през 90-те години на миналия век, а в пещерата, в допълнение към костите, са открити артефакти от 45 000 години. Наскоро лекари и специалисти от много области се опитаха да възстановят лицето на Авги. Мускулите били внимателно моделирани върху създаденото копие на черепа й, след което кожата, косата и очите били добавени въз основа на генетичен анализ. Тези изследвания днес ни позволяват да си представим как изглежда тази жена на късния палеолит. Авги е имала издължено лице, изпъкнали челюсти и тъмни очи.

Едно друго откритие пък може да ни позволи да си пофантазираме за кулинарната (а oттам и социална) култура на хората на късния палеолит. И макар че дълго време те са били представяни като диваци, за които не само ловът, но и канибализмът са били обичаен начин на прехраната, откриването на една керамична купа доказа, че мезолитното меню не е толкова просто. Поне не в Германия. Противно на общоприетото схващане, че кулинарните умения на хората са ограничени до печене на животински (и човешки) трупове, проучване през 2018 г. показва, че древните германци са били в състояние да готвят доста добре. На купата са намерени следи от варен хайвер. Анализът на остатъците може да ни позволи да си представим какво би могъл да включва един традиционен обяд 6 000 г. пр. н.е. Освен от хайвер, са открити следи от листа, чиято функция учените предполагат, че е свързана с това след като храната се увие в тях, да я запази топла. Bon appetit!