Днес историята познава Маяковски като безкомпромисен борец за комунистическите идеали, основател на футуризма, горящ в идеите на револицията на своето време. Дори да не е особено внимателен, прочитът на неговите произведения показва, че това в действителност е така - патос, хистерия, ирония, абсурд, социална чувствитленост - всички тези неща са характеристики на литературата, която той създава. И както добре знаем от клишетата - на революционерите не е позволена само една тема и това е темата за любовта. Но именно в клишетата и тази псевдоистина винаги се оборва и всеки истински революционер на своето време има едно (винаги само по едно) стихотворение, което е посветено на жена. В случая с Маяковски това е стихотворението "Лиличка!", което е уникало спрямо всичко останало, написано от него:

ЛИЛИЧКА!

/вместо писмо/

Дим цигарен въздуха изгълта.

Кручониховски* ад

е стаята.

До прозореца -

спомни си колко пъти -

ръцете ти милвах с обич отчаяна.

Със сърце метално

тук седиш сега.

И ще ме изгониш,

денят преди да свърши.

Като счупена

треперещата ми ръка

ръкава в тъмното антре ще търси.

Ще избягам,

там на улицата ничком

ще рухне тялото ми,

сгърчено от бяс.

Недей така,

моя скъпа,

моя миличка,

нека да се разделим още този час.

Все едно,

където и да идеш,

като тежка гира

ласките ми ти тежат.

Горчилката на скръб обидена

нека изревем в последен път.

От труд каталясал,

във водата студена

ще легне волът.

Освен любовта ти

море няма за мене,

а почивка от нея

как да измолиш.

Зажаждал покой,

слонът в царствен сън

върху пясък-пожар ще се просне.

Освен любовта ти

за мен няма слънце,

а аз не знам къде си и с кого си.

Измъчен така,

за пари и за слава

поетът сменил би любимата,

а аз друг радостен звън

не познавам,

освен звъна на твоето име.

Да се застрелям не мога,

не ще се хвърля

под мост и влак.

Освен острието

на твоя поглед,

никой нож над мене няма власт.

Ти забрави,

че кралица те зовях,

че с теб ми е дамгосано сърцето.

Утре ще издухат

от книжките ми прах

вихрите на карнавал суетен…

Думите сухи и бедни

могат ли теб,

дишаща жадно,

да спрат?

Нека застеля

с нежност последна

прощалния ти път.

26 май 1916, Петроград

(превод Борис Борисов)

Създаването на поемата е предшествано от срещата на Владимир Маяковски с жена, която е станала неговата лирична муза и любов на живота му. През горещото лято на 1915 г. жената на Маяковски - Елза, предлага да посетят сестра й Лили, която по това време е омъжена за Осип Брик. В историята Лили не е останала с образа си на фатална красавица, а по-скоро на обикновена жена, която обаче по една или друга причина оказва хипнотично въздействие на мъжете, което някои казват, че се дължало на нейната хиперсексуалност.

Каквато и да е истината за нея, фотографиите, които са запазени показват преди всичко една непринудена и освободена жена. През 1918 г. Маяковски вече търси начин как да се доближи до жената, която превръща в своя муза и се мести в близост до квартирата, която по това време обитава семейство Брик.

Постепенно започват да се организират литературни срещи, на които Лили и Маяковски непрекъснато се срещат, а скоро се заформя и любовен триъгълник. Впоследствие Лили убеждава хората около нея, че живее със законния си съпруг под един покрив само от съжаление към него и се посвещава на тялото и душата на Маяковски. Ексцентрични за своето време, тримата живеят заедно, а за това съжителство се пазат противоречиви спомени - от това, че Лили е била в действителна връзка с Маяковски, до точно обратното - че неговото съжителство със семейството е предизвиквало постоянни скандали и конфликти.

Лили от своя страна не виждала нищо лошо в любовните страдания на Маяковски и вярвала, че именно подобни чувства могат да инспирират стздаването на истинските литературни шедьоври. Точно по този начин реално се ражда и стихотворението "Лиличка!", което Маяковски написва докато стои в една стая със своята любима.

След такива шейкове се раждат брилянтни творби. Вероятно нещо подобно се е случило през май 1916 г., когато в поемата "Лиличка!" Маяковски изля цялата буря от емоциите си. И по време на създаването на шедьовъра, влюбените бяха в една и съща стая.

Както повечето творби на Маяковски, "Лиличка!" е написана според каноните на футуризма, които парадоксално се свеждат именно до отхвърляне на каноните, което има своя символичен план, особено в контекста на историческата епоха, в която се заражда това литературно движение.

Пренебрегвайки традициите на брачните отношения, избирайки свободната любов, Маяковски използва еднакво свободни и неконвенционални изразни средства, за да изрази своите чувства. Докато той е жив обаче, поемата не е публикувана. Нейното първо издание се състои през 1934 г. - 4 години след смъртта на автора. В последствие, поради скандалното за времето поведение на Лили Брик, поемата е забранена за печат до 1984.