Кадър от филма "Мръсните дни", създаден по едноименния разказ от сборника "Орисия" на Стефан Стефанов

Стефан Стефанов: "Тези разкази се появиха пред очите ми…"

Стефан Стефанов – един от ярките автори на Seen, ни разказа лично за своя последен сборник с разкази "Орисия". Една спонтанна импровизация за самия млад писател, който направи силно впечатление още с първите си две книги на фона на вялата наша литературна среда. Открои се най-вече с умението да разказва и да създава образи, и да вплита също така живи, плътни диалози.

Стефан е продължил в тази линия, но този път, уповавайки се на българския фолклор.

Защо направи такъв рязък завой стилово и тематично?

Най-вероятно е дошло време за мен да експериментирам малко. Сюжетите в първите ми две книги се развиваха изключително в нашето съвремие, така че аз съм изненадан от "Орисия", колкото всички останали.

Най-общо казано, открих, че народното творчество разкрива големи възможности за интепретация и вмъкване на модерни теми през вече познати образи и сюжети. От друга страна, винаги съм обичал историята и това е причината книгата да прелива от магически реализъм в историческа черна комедия.

Откъде черпиш идеи за сюжети/персонажи в книгата? Малко повече за процеса на писане да ни разкажеш?

В един период през 2016 г. слушах много български групи като Исихия, Кайно Йесно Слонце, Irfan, smallman и други. Тази музика съдържа дълбока емоционална връзка с корените на нашата култура, но е изцяло интепретирана през съвременната визия и тази вдъхновяваща комбинация се оказа напълно приложима в литературата. Слушах много такава музика, докато писах книгата и по този начин самият сборник придоби някаква своя музикалност.

Иначе процесът на писане отне около една година, а малко повече отне редакцията и издаването.

Чел съм исторически и фолклорни извори, но повечето са авторска интерпретация. Не съм се готвил с езика, просто така ми звучеше добре. Харесва ми, че читателят не знае къде свършват фолклорът и историята и къде започва литературата.

Истината е, че тези разкази се появиха пред очите ми буквално един след друг, като първият от тях беше "Мръсните дни". Впоследствие този разказ беше екранизиран в късометражен филм от Давид Вълков и към момента се разпространява по фестивали.

В последно време има завръщане към българския фолклор, включително и в литературата, как си обясняваш този интерес?

Фолклорът и историята са сигурен пристан, на който ние всички сме отгледани. Мисля, че нашата култура периодично се връща към този базис в търсене на сюжети и герои, защото фолклорът е изпитана територия. Според мен, ако от средата на миналия век България беше извървяла естествения курс на своята история и култура, вероятно в наши дни вече щеше да има други теми, които да ни вълнуват повече. Щеше да има друго стъпало, на което да се стъпи, и така да се продължи. Вместо това, нашата култура периодично се връща към фолклора, към основата. Интересът към фолклора ще приключи, когато има интерес към нещо друго, също толкова значимо, а това изисква надграждане. Мисля, че нашата култура все още е в този процес и най-добрите неща при нея още не са се случили.

Ти си оставаш остро социален писател и в тази връзка защо ние, българите сме такива хора на крайностите – и свръхсмели, и пагубно страхливи, и верни приятели, и скрити предатели и т.н.

Вероятно така е по-лесно. Когато се заема крайна позиция, няма нужда да се взимат под внимание всички факти. Просто нюансите липсват и нещата изглеждат много по-прости и ясни, което е нещо, което никога не излиза от обращение. Предполагам, че изисква много повече търпение и познаване на себе си, за да не се люшкаш между емоционалните полюси. Когато разбера, ще ви кажа.

На коя история ще ни обърнеш специално внимание, коя от тях е най-голямата равносметка?

Книгата се казва "Орисия", защото всеки един от героите се изправя пред своята орисия. Така че размишления и равносметки не просто не липсват, ами буквално са втъкани в текстовете. 

Не бих обърнал внимание на нито един от текстовете поотделно, защото силата на този сборник е, че всички разкази звучат по-добре, когато са заедно. Разказите в "Орисия" съществуват в собствен свят и затова ми е трудно да посоча един отделно.

Какво се надяваш да се случи на "Орисия"?

Да бъде разбрана в своята различност. 

За да не пропуснеш това, което си заслужава да се види