Филмът "Вдовици" като балада за интимното отчаяние и колективната сила

След "12 години робство" режисьорът Стив Макуин отново се прицелва в престижния Оскар с новата продукция на 20th Century Fox "Вдовици". Макуин се обединява с писателката Джилиан Флин за дързък трилър, чиято тема е заимствана от едноименния британски мини сериал.

Дуото развихря въображението си по един най-комерсиалните мотиви в киното – банда, подготвяща обир, водена от отмъстителността и желанието за финансова сигурност. Но големите идеи не остават на заден план въпреки предвидимия сюжет на пръв поглед. С "Вдовици” се прави опит за трансформация познатия холивудски трилър във високо изкуство чрез дълбочина на концепцията и актьорската игра.

Вдовиците на Макуин имат силни различния помежду си – от раса, до материално състояние, среда и начин на живот. И четирите обаче се оказват наследници на дълговете на съпрузите си. Съпругът на Вероника (Виола Дейвис) и неговият антураж обират гангстер, а двата милиона изгарят в пламъци, когато Хари (Лиъм Нийсън) катастрофира.

В ъндърграунда няма място за прошка и скоро след като Вероника погребва съпруга си е посетена от въпросния гангстер, който й дава един месец, за да му върне парите.

Вероника намира записки на Хари, в които той подробно е описал плана си за следващия си обир. Мишената са 5 милиона долара, но Вероника има нужда от помощници. Затова тя се обръща към останалите задлъжнели вдовици, а сцената, в която три от тях заедно с бавачката на Линда (Мишел Родригес) се събират, за да обсъдят плана, е ядрото на филма. Срещата е един вид представителна извадка на Америка – 4 жени от различни социални класи се сплотяват, за да оформят тим.

Това е един от малкото динамични моменти, които ще видите във филма. Кадърът е просторен, така че да покаже и четирите актриси и да ни намекне, че въпреки разликите, те могат да работят в отбор.

Виола Дейвис успява да избегне клишето в драматичната игра на гангстерска съпруга, понеже и самият Хари не е стереотип за престъпник. Той е портрет на противоположни светове – единият е в луксозния апартамент с произведения на изкуство по стените и музиката на Нина Симон за фон, а другият е на престрелките и грабежите.

Дейвис без забележки изпълнява ролята на жена с хладна и уверена фасада, но в дълбок интимен траур по мъртвия си съпруг. Актрисата страда насаме и без филтър излива гнева и безсилието си. Мъката й може да се види само когато е сама. За околните тя е емблема за емоционална сила и хладнокръвие, а в престъпната група влиза в ролята на лидер, върху чийто рамене лежат последствията от изпълнението на плана.

За да следите случващото се, трябва да сте развили уменията си за наблюдение на детайлите и актьорската игра, тъй като "Вдовици" е филм за търпеливи хора. Макуин се стреми да провокира мисълта, заради което влачи действието. Той няма да ви предложи примамки за задържане на вниманието, понеже в лентата всеки изстрел, всеки поглед, всяка дума, всяко изречение имат дълбоко значение. Режисьорът акцентира върху всеки момент, а желанието му е напълно да бъдете погълнати от сцените.

Но ако не сте почитатели на дългите емоционални паузи и ретроспекциите, продукцията няма да ви допадне. Темпът е бавен, съзерцателен, задвижен от скръб, страдание и отчаяние. На преден план са извадени жени, които са обвинявани, че могат единствено да харчат мръсните пари на съпрузите си. Но излиза, че точно те трябва да се справят с бъркотията, създадена от мъжете им. Макуин разкрива сложния им вътрешен свят в условията на политиката, корупцията и насилието в Чикаго.  

Колосалният пропуск във филма, който остана без номинация за "Златен глобус", са абсурдните моменти в сценария, в които няма логика и които в литературата се определят като дефективна фабула. Нелепо е за съвременен и професионален крадец да съставя график на предстоящ обир, точка по точка, написан на ръка в дневник. Освен това как 4 жени без никакъв опит в грабежите се организират за обир на 5 милиона долара? Това не е просто хоби, което се усвоява за ден или два. Дори пчеларството изисква дългогодишна практика.

Във "Вдовици" режисьорът на "12 години робство" е загубил малко от моралния шок, на който е способен, но запазва ясна визия за това, което не се е променило – споровете за власт.

За да не пропуснеш това, което си заслужава да се види