Говорейки за първите произведения на изкуството, които поддържат голото човешко тяло, може би е редно да се започне от палеолитната венера, която може да бъде открита в множество каменни фигурки от посочената епоха, които представят женското тяло в  пропорциите на днешните + size жени. И как да не се отбележи, че уж провокативните клипове на Виктория Сикрет, както и множеството революции на показване на телестността отвъд естетическите нужди на времето, предхожда не просто века, а зараждането на съвременното изкуство. Венера е дебела, има увиснали гърди и е майката на света, готова да откърми живота от палеолита насам. Скулптурите се съсредоточават върху репродуктивните качества на жените и следователно може би са създадени за ритуални цели за поклонението на богинята на майката.

Културата на древна Гърция традиционно се свързва с идеята за красотата на човешкото тяло и преклонението пред естетиката. През периода 8 - 5 век. пр.н.е. - Скулпторите на голо мъжко тяло често изобразяват атлет, курос, който стилистично напомня на египетските скулптори, но едновременно с това въплъщава отигиналната традиция, според която дрехите не се използват в спорта.

Първите голи женски фигури са въплътени в статуи, датиращи от 5-ти век пр.н.е. Един от шедьоврите на времето е древногръцката статуя на Афродита Книдска, дело на Праксител. Времето носи своето поверие, според което когато самата богиня видяла работата на скулптора, възкликна: "Кога Праксител ме е видял гола?". Статуята не е оцеляла до наши дни, но за щастие ние разполагаме в множество нейни копия.

По-късната елинската епоха дава на света стотици и хиляди мраморни скулптури, създадени с безупречно познаване на анатомията и вниманието към красотата на човешкото тяло. А древните римски копия на гръцките статуи позволяват да наследството на гърците да може да бъде своеобразно запазено и до днес.

Поставена върху руините на древния свят обаче, голотата не може да оцелее в своите най-откровени форми. Това исторически е свързано с някои тълкувания на християнското учение, споед които тялото е възприето като гнездо на греха, източник на всичко плътско, което тегне човека към ада, макар и в старозаветната история да се говори не за желания на тялото, а за нужда да се познае природата на доброто и злото отвъд забраната на Бог. Така красотата, пред която се прекланя гръко-римския свят, бива облечена с няколко пласта дрехи и това, което средновековната цъква нарича "гнездо на греха" вече се изобразява покрито, безформено и срамежливо.