Снимка: Priscilla Du Preez

Няколко спора на библейските историци

Вероятно въпросът за вярата и атеизмът ще е едно от противоречията, които ще съпътстват диалозите на света докато той съществува. В културата на западния свят Библията е камъкът, в който се препъва философията на всеко едно време, науката, като творение и човешко достижение, идеите, които задвиждват колелото на историята. Тук са изложени няколко примера, които имат за цел само да илюстрират опитите на човека да проумее рационално и ирационално това, което му се е случило след като веднъж завинаги се е сблъскал с парадокса на християнството.

Една от най-древните египетски гробници е предоставила на света странна находка - в погребалната маска на фараона било намерено евангелие, което се числи към най-старите известни до този момент, което датира от 1. век на нашата ера. Маската на фараона е изработена от специално лепило и лен и украсена с бои. Въглеводороден анализ е позволил да се определи сравнително точно времето, от което датира погребението.

През 2007 г. група археолози заявява, че на територията на съвременен Израел е открита гробница, в която са намерени останки от тялото на Иисус и неговото семейство. Това заявление обаче предивикало силни реакции от страна на вярващите хора, а археолозите, които не могли да докажат твърденията си, били обвинени в спекулация и фалшификация. Освен научно, тезата на археолозите била атакувана и защото за християните Иисус е възкръснал и неговото тяло не би могло да бъде открито, а освен това - според евангелските текстове, никога не е встъпвал в брак, поради което няма как да се говори за негова жена или деца. Поради засягане на религиозните чувства на хората, се стигнало до съдебен процес, който завършил зле за археолозите - спекуланти - била им наложена глоба и им било забранено оттук нататък да правят каквито и да е разкопки.

Друга тема - източник на множество спорове сред историци, археолози и теолози е тази, свързана с жената на Бог. Тя, разбира се, става толкова популярна през втората половина на 20 в., че инспирира художествената литература с множество сюжети, които, ако не поради своята артистична стойност, то поне заради любопитство и вълнение, още повече усилват вълната на дебати в тази насока. Теорията е, че Бог е имал жена, нейното име е било Ашер и древните евреи са се покланяли на нея като на равностойно божество. Тази теза за първи път е предложена от историка Рафаел Патай през 1967 г. Той уточнява, че името "Ашер" би следвало да се превежда като "свещено дърво". Все пак и до ден днешен библейските историци и археолози потвърждават, че в тези времена е имало различни божества, на които народите са се покланяли, но те не бива да бъдат отнесени към Стария Завет в смисъла, който Рафаел Питай се опитва да лансира. За сметка на това Дан Браун и множество други автори на воля се възползват от възможността да пофантазират върху един такъв сюжет, но това, разбира се, изкарва темата извън границите на библеистиката.

Мястото, където е проведен съдът над Иисус Христос, също е предмет на множество изследвания и дори спекулации. По време на разширяването на Музея на историята на Йерусалим в началото на века археолизите излизат с новини, че са открили канализационна система и носещи стени на двореца на Ирод Велики. Много историци считат, че съдът над Иисус Христос се е провел именно там.

Въпреки всичко въпросите, които библейската история и археология дискитурат с толкова много страст, и до ден днешен остават неразрешени. Още повече страсти, желание за доказателства и научни изследвания се събуждат около Великден и Вечният огън, който разпалва не само вярата у християните, но и скептицизма у съмняващите се, а още повече - песимизма у атеистите. Все пак, тръгвайки от Библията като крайъгълен камък, на толкова много конфликти, можем да стигнем до един фундамент на западния свят, а именно - религиозната свобода. Тогава се оказва, че не само християните по силата на своята вяра, но и поради културата, която именно християнството сформира, но и останалите вероизповедания, както и философиите, приели атеизма за своя опорна точка, следва да изповядват - че човек е създаден свободен да избира и това негово радикално право (а според християните и белег за божествения му произход), не трябва да се засяга с посегателства нито над живота на тялото, нито над възможната душа или психиката.

За да не пропуснеш това, което си заслужава да се види