Снимка: Alexey Malgavko

Руската политика на канонерките в Азовско море

Бернд Йохан*, "Дойче веле", руска редакция

Властите в Украйна обявиха военно положение в голяма част от територията. Повод бяха обстрелът и превземането на три украински военни кораба от Русия в неделя, 25 ноември.

Киев смяташе да прехвърли корабите от Одеса в Бердянск и Мариупол: от Черно море през Керченския проток - в Азовско.

Русия употреби сила и спря плавателните съдове; сега държи екипажите арестувани в Крим. При акцията пострадаха неколцина украински матроси.

В спора с Русия правото е на страната на Украйна

Украйна протестира срещу тези действия - на съвсем законни основания. С поведението си Русия нарушава международното право, конвенцията за международно морско право и двустранния договор с Украйна за използване на Азовско море. Всички тези спогодби предвиждат свободно плаване, включително на военни кораби. Също както при анексията на Крим, а и в подкрепата за сепаратистите в Донбас, Кремъл отново показва, че пренебрегва юридически задължаващите споразумения и се ориентира към политика на силата. 

Украйна с право получава международна подкрепа. Европейските й партньори като Германия, но също и други като Канада и САЩ, ще бъдат и занапред на страната на Киев. Тъй като правната и политическата оценка на руската агресия е очевидна.

Поне доколкото никой в света не е признал анексията на Крим, не може да се приеме твърдението на Москва, че Украйна е нахлула в руски териториални води.

Ще ограничи ли военното положение правата на украинските граждани?

Защо впрочем украинският президент Петро Порошенко обяви военно положение? Целта му е по този начин да мобилизира военнослужещите, да засили отбраната на страната и информационната сигурност. Във военно положение обаче може да бъдат ограничени някои граждански права, например свободата на събранията и на мненията, или да се предприемат принудителни мерки в икономиката. Порошенко увери, че това няма да се случи. Мнозина украинци обаче са разтревожени. Защото президентският указ, одобрен от парламента в понеделник вечерта, е формулиран доста мъгляво.

Порошенко се канеше всъщност да обяви военно положение за 60 дни, и то в цялата страна. След хаотични дискусии по указа във Върховната рада и многобройни поправки в документа военно положение бе въведено само за 30 дни и само в 10 региона, граничещи с Русия или с територии под неин контрол. Как се очаква това да подобри отбраната на страната, остава неясно.

При всяко положение според повечето депутати президентските искания стигат твърде далеч. Защото на 31 март догодина в Украйна са насрочени избори за държавен глава. Кампанията трябва да започне в края на декември, сиреч след 30 дни. Но при военно положение над един месец президентските избори щяха да са невъзможни, тъй като демократичните норми де факто нямаше да имат законна сила.

Военното положение в Украйна като предизборна маневра?

След тежка борба в Радата президентът отстъпи в сблъсъка с рязкото противодействие на парламента. Навремето един от най-влиятелните хора в Украйна, той изгуби позиции. Повечето граждани недоволни от работата на Порошенко. Пет години след Майдана, засегнал всички групи от населението, които излязоха на улицата за демократична Украйна и против корупцията, политическите промени забуксуваха.

Нищо чудно, че обявеното военно положение разтревожи мнозина украинци. Подкрепяна от Кремъл, войната на сепаратистите срещу Киев в Източна Украйна е отнела над 10 000 човешки живота. Но украинското ръководство години наред говореше само за антитерористична операция. 

Днешното военно положение е обявено, защото Русия превзе военни кораби в Керченския проток. Дали това не е предизборна маневра на президента, притиснат до стената? При всяко положение много малко остава до изборите, а много силно недоверие се насажда в украинското общество - защото то не желае да губи демократичните си свободи.

Но недоверие се създава и сред западните партньори на Украйна, настояващи за намаляване на напрежението. Междувременно Москва и занапред ще залага на политика на канонерките (военнополитически курс, съпроводен с демонстрация на сила от флота, бел. на "Дойче веле"), отдалечавайки Киев от себе си.

*** Авторът Бернд Йохан е ръководител на украинската редакция на Дойче веле. Коментарът изразява личното мнение на автора. То може да не съвпада с мнението на руската редакция и на "Дойче веле" като цяло.

За да не пропуснеш това, което си заслужава да се види