Краят на Първата световна война усложнява живота в австрийската столица. Гладът и недоимъкът са повсеместни, а това засилва влиянието на работническите движения, тъй като техните семейства са принудени да живеят в примитивни условия.

През 1919 г. изборите са спечелени от местните социалдемократи, които предприемат амбициозни реформи. Администрацията започва строежа на 400 общински жилищни комплекса, които разполагат със собствена инфраструктура. Те трябва да настанят хиляди работници и хора, останали без дом заради войната.

Всички тези сгради са много внушителни, но най-известната сред тях е Карл Маркс-Хоф.

Сградата е построена в квартала Хейлингенщат между 1927-1930 г. от градския архитект Карл Ен. Ен е ученик на Ото Вагнер, който е силно повлиян от социалистическите идеи и изгражда характерен архитектурен стил, основан на тях.

Именно заради това грандоманията на фасадата и концепцията за комуналност доминират характера на Карл Маркс-Хоф.

Сградата е дълга 1,1 километра и в нея са проправени тунели, защото иначе ще запуши няколко улици. В Карл Маркс-Хоф има 1382 малки апартамента, но по интересното е, че в нея има общи бани, перални и кухни. В сградата има детски градини, детски площадки, болница, библиотека, поща, магазини и всичко необходимо, което би спестило на работниците време и усилия. Карл Маркс-Хоф е модерен архитектурен подарък от управляващите към работническата класа, защото това е първата обществена сграда във Виена с индивидуални балкони и тоалетни.

Сградата все още е много внушителна, но във 21 в. вече не е толкова привлекателна, заради малките апартаменти и липсата на душове. Все пак, желаещи не липсват, като това най-често са млади семейства, така че, по един или друг начин, мисията на Карл Маркс-Хоф продължава да е необходима на бедните виенчани.

Карл Маркс-Хоф е отличен пример за западна архитектура, повлияна от социалистическата утопия. В бившето помещение на комуналната пералня сега има музей, в който могат да бъдат разгледани артефакти от историята на сградата.