"Остайница" на Рене Карабаш

Чела съм за тези жени в Северна Албания /има ги все още и в други близки страни/, които заради липса на мъж в семейството, който да защити честта му или да отмъсти в кръвна вражда, са принудени да станат мъже и да останат девствени. Да застанат срещу природата си! Започва се с ритуално отрязване на косите, забравяш за женските дрехи, пушиш и пиеш като мъж, ставаш глава на семейството, оказваш се от свещеното чувство да станеш майка. Защото ти вече си Мъжът!...

И това е толкова близо до България! В наши дни!

Учудващо младата българска писателка Рене Карабаш явно има писателски талант, поне в тази книга /друго от нея не съм чела/. Зарадва ме, че книгата е кратка. Но пък е толкова наситена с енергия, с драматизъм, с мъдрост, ако щете. Това не я прави театрална и изкуствена. Речта е преднамерено без пунктуация, без главни букви и отделени изречения. Авторката подчертано експериментира с езика, което всъщност подхожда на историята и я прави много емоционална.

Героинята изплаква мъжки, но задъхано своята история, своята трагедия, трагедията да си жена в това място по това време. Място, където наровете никога не узряват, и време, в което властва единствено Канунът. Когато един мъж трябва да умре от куршум, а не от болест или старост. Когато една жена струва 200 вола и няма никакви права. Когато кръвната вражда е наследствена и на първо място... Когато си готова да обречеш на смърт брат си, а после и баща си. За да живееш! С тайна в сърцето. В самота. И с надежда...

"Остайница" на Рене Карабаш е безспорно явление. Екзотична и хипнотизираща книга, която не можеш да оставиш, докато не я прочетеш до край. И после дълго да я преживяваш..

За да не пропуснеш това, което си заслужава да се види