Благодарение на кино-литературния фестивал Cinelibri се срещаме и с двете изкуства едновременно, както и със създателите му. Такава среща-разговор се осъществи между мен и Галин Стоев заедно с актьора Димитър Николов, за да поговорим за "Безкрайната градина" и не само. Може би, ако я наречем картина, няма да сгрешим…

Независимо как и дали този филм ни е въздействал, е интересно да вникнем в процесите около него, мечтите, разговорите, пропаданията, за да се случи в крайна сметка това колективно изкуство.

Като начало обаче не можех да не се поинтересувам как върви менажирането на една от световните театрални институции, каквато е Националният театър на Тулуза, чийто настоящ директор е Галин Стоев.

"Добре е човек да има идеи, които да са свързани не само с това как той самият да се изрази, а по-скоро с това как биха могли да се преформулират културният контекст и културната политика. Да стои в съзнанието му една по-глобална идея как културата би могла да влияе върху съвременния живот, включително и върху самосъзнанието на потенциалния зрител, върху фактическите му избори и дори върху това какво се случва в Европа, по света и в България в частност. И не на последно място, да има енергия и воля да го осъществи. Иначе държавната културна политика трябва да бъде чувствителна върху това, което един артист би могъл да предложи в тази посока на размисъл и действие.

Аз успявам благодарение на екип от хора, на които имам доверие. Те като лъчи от различни посоки се разпростират и дават обратната връзка. Аз се грижа за функционирането на цялата машина и също така да продължа работата си като режисьор."

Театърът на кино

После неусетно влязохме в дебютния му филм "Безкрайната градина", мои мисли за него можете да прочетете тук.

Интересно е как един театрален режисьор стои пред кино произведението, което, за разлика от театъра, не може да се променя.

"Не, нищо не бих променил и по чисто прагматични причини. Отделих много години на "Безкрайната градина", близо 7 и всъщност за мен оттук нататък филмът има свой живот и своя съдба, и нищо повече не зависи от мене.

Аз съм присъствал на няколко публични прожекции досега и те минават различно, тоест вярно, че самият обект – филмът остава един и същ, но атмосферата в кино залата се променя. Много зависи каква е публиката, каква й е нагласата, как гледа, има някакви модулации, но аз лично нищо не бих променил по филма."

Къде сте сполучили и къде не чак толкова?

"Аз съм много горд от тази група дебютанти, която предвождам като първи дебютант! Все пак успяхме да извадим филм, нещо което само по себе си е артикулирано достатъчно и комуникира с публиката. Също така по някакъв начин филмът се отдели от първоизточника - пиесата, по която е сценарият. И съм изключително горд с всички компоненти, които си взаимодействат: камера, визията, музиката и монтажът, който се оказа едно от най-мъчителните търсения, продължи много дълго. Не бях в България и на малки порции се връщах и работих заедно с Георги Богданов, който е един от операторите, опитвайки се да намерим формата на филма."

Актьорите и работата с тях

Галин сподели, че ги е търсил много дълго време, не просто такива, които да стоят добре на камера, и допълни:

"Те са много интересни, не защото са млади и неопитни, някои от тях доста са работили в театъра. Аз бях много напрегнат и недоволен почти през цялото време и мисля, че ги плашех с това и те от страх не смееха да играят зле."

Димитър Николов, който се откроява с присъствие и отношение към актьорската игра за кино, се включи така:

"Всичко напомняше много на театралния процес… От моя скромен опит със снимки, почти никъде го няма това нещо спокойно да порепетираш, да поговориш за героите, за техните взаимоотношения и през анализ да изградиш ролята си.

Галин изглеждаше супер спокоен, не съм чувствал някакво зверско напрежение, със сигурност обаче отвътре му е било друго. Времето ни притискаше, но просто се мобилизирахме и дадохме всичко то себе си."

Галин допълва развълнувано:

"За един месец снимахме всичко, включително и ходенето в Италия!

Мен много ме интересува зрителят да гледа филма активно, не просто да се вълнува от това, което се случва, но и да участва в доизмислянето на това, което остава видимо или полувидимо на екрана. Ще ми се да третирам зрителя като съзидател на цялото преживяване, а не просто като консуматор, който да гледа и да се тъпче с пуканки. Става дума за съвсем друг тип предложение към зрителя и се надявам да има хора, които да са достатъчно чувствителни към такъв тип кино."

Димитър продължава:

"Не мога да поставя театъра и киното на една плоскост, различни са и няма смисъл да ги сравняваме…

В киното няма какво да показваш, ти си имаш един вътрешен живот - динамичен, който ако следваш отговорно и някак си съзнателно се занимаваш с тази проблематика, ще ти се получат нещата.

Зрителят не е глупав и няма нужда всичко да му бъде посочвано. Ценното е, че наистина в случая могат да се видят взаимоотношения, които не са натрапени, не натежават сценарно, а са развити чисто между персонажите.

Финяшко отношение, игра с жест, поглед, излъчване и по този начин допринасяш за тази роля много повече, отколкото с изречен текст…

Тук аз бях категорична, че със сигурност ще ползват все повече Димитър за кино роли, както се случи преди с Иван Бърнев или пък Ованес Торосян.

"Да, те го правят, но въпросът е да си селектираш процесите, в които участваш, ако имаш тази възможност. Въпреки социалния контекст тук…

Правя всичко възможно да участвам на международни кастинги. Сега подадох документи за уоркшоп "Берлинале талант".

Това лято ще играя в копродукция между четири държави, режисьорът директно ме покани. Опитът навън ти дава възможност да допринесеш за собствената си среда тук."

Докосване до големия Никола Анастасов

Накрая, отвъд всички теми, помолих Димитър да ми разкаже за работата му с огромния талант Никола Анастасов, който вече не е сред нас.

"Деликатен, събран в себе си, с тъжни, мъдри очи, които говорят, но същевременно те разбират изцяло.

Той наистина по време на снимките беше вече доста болен, но по никакъв начин не го показваше и се държеше напълно в кондиция…"

Попитах Димитър дали легендарният актьор му е давал съвети в работния процес:

"Никога не е давал съвети, въпреки че беше абсолютно в тази позиция. Просто си минавахме текста съвсем небрежно, питаше ме разни неща, но никога не ми е казвал как да го направя или как да му подам реплика. Беше благ и прекрасен партньор…

Маестро Анастасов… винаги ще го помня, мекия му глас, тембъра му, цялостното му излъчване към света… Благодарен съм."