Типология на екранните ченгета
Образът на полицая е привлекателен за киното и телевизията, заради многобройните възможности в сюжета, които дава тази професия. Детектив, униформен или под прикритие, за този герой моралните сблъсъци са част от нещата, а горчивите истини след тях са също толкова неизбежни. Все пак може да се направи една по-обща типология на екранното ченге, заедно с най-добрите филми и актьорски изпълнения по темата.
Дядото на всички ченгета
Тези са първите известни образи на ченгето в популярната култура. Литературни персонажи като Филип Марлоу и Сам Спейд стават звезди първо от страниците, а след това и от големия екран между 30-те и 50-те години на 20. век. В самата си същност техният персонаж е силно фикционален и се отличава с дяволско хладнокръвие, тежко тютюнопушене и добро чувство за хумор, докато героят е нагазил до кръста в греховете на обществото. Той ги познава добре, защото те са неговият занаят. Той е корав мъж, без да е сървайвър боец като екшън ченгетата, а бързата му мисъл спестява нуждата да раздава толкова много юмруци. А, да – и винаги е замесен с красива, фатална жена. Може би, именно защото е толкова клиширан, ноар жанрът всъщност е в основата на много от познатите до днес екшън и трилър филми.
Когато става дума за актьори в такива роли, първото име, което изскача на ум, е това на Хъмфри Богарт. Повечето му пресонажи са мъжкари с тежък поглед, вгорчени от житейската реалност между закона и престъпността, в която обаче безкомпромисно съществуват. Такова е и превъплъщението му в Сам Спейд във филма "The Maltese Falcon". Проектът е стъпил на здрава основа - сценарият е по едноименната книга на Дашъл Хамет. Хамет сам по себе си е интересна личност - бивш детектив, който по-късно печели слава и пари като писател и сценарист, той е доказан майстор в ноар стила. Филмът излиза през 1941 г., получава три номинации за Оскар и остава в киното като образец за ноар кино.
През 1946 г. Богарт прави още едно превъплъщение в същия тип персонаж, но той вече се казва... Филип Марлоу. Сценарият на "Big Sleep" е по едноименния роман на Реймънд Чандлър, който е другият най-известен ноар писател. Спецификата на героите и характерната атмосфера оказват огромно влияние върху киното в следващите десетилетия, като един от най-добрите примери за това е "Chinatown" на Роман Полански.
Филмът, който дава възможност на персонажа на Джак Никълсън да разкрие заплетения случай, докато раздава някои от най-лукавите си усмивки, е откровен ноар, интепретиран в стилистиката на 70-те. Това му носи 11 номинации и един Оскар за сценарий през 1974 г., а с времето "Chinatown" се превръща в холивудска класика. През 1990 г. излиза продължението - "The Two Jakes".
Мълчаливото ченге
Мълчаливият, студен като пистолета си мъж, който пази закона на всяка цена и по всички възможни начини е преекспониран образ. Клинт Истууд го играе в спагети уестърните, играе го и в "Dirty Harry". Първият филм от поредицата излиза през 1971 г. и печели голяма популярност, защото сюжетът му донякъде е базиран на истинските престъпления на Зодиак - един от най-зловещите серийни убийци в Щатите, който никога не е заловен.
Клинт Истууд, Dirty Harry
Изпълнението на Истууд е поредната му роля с каменно изражение, която му донася холивудска слава, а Мръсният Хари се добива с четири продължения и на практика става нарицателен образ за полицейските филми. Характерното за този тип екранно ченге е, че то не е детектив на свободна практика, ами е полицейски инспектор, който действа като детектив на свободна практика. Той е по-груб от ноар ченгето и затова често му се налага да предава своя пищов и значка на шефа си.
Истууд обаче не е открил топлата вода с този персонаж. Още през 1968 г. Стив Макуин го е направил в "Bullitt" – колкото готин, толкова и опасен елемент с пищов в ръка и значка в задния джоб. Франк Булит обича бързите автомобили и когато удря, удря лошо, а цял Сан Франциско знае това. В реда на нещата, "Bullitt" се прочува с едни от първите сцени с преследвания с коли и проправя път за Мръсния Хари, както и една лавина от полицейски филми след него.
Забавното ченге
Този тип персонаж е познат на всички, които помнят какво кино бълваха телевизиите и най-вече кабеларките през 90-те. Едва ли имаше вечер, в която по всички телевизии да няма по някоя екшън комедия, а актьори като Брус Уилис и Мел Гибсън направиха кариери с тях.
Екшън комедиите използват много елементи от класическите ноар и полицейски филми, но тук комедийният елемент е изведен на преден план и това увеличава аудиторията на този жанр. Характерното за екранния полицай тук е, че абсурдните ситуации, в които се оказва, само подхранват имиджа му, докато той не пропуска да ужили с някой лаф, преди да се засмее последен. Просто защото никой друг не е оцелял.
Първият филм от поредицата "Lethal Weapon" излиза през 1987 г. и създава усещането, че винаги е имало филми за двете ченгета, които си разменят остроумия между сипещите се куршуми. Мел Гибсън и Дани Гловър не са първите актьори, които играят такива персонажи, но са първите, които са смешни, колкото са и опасни на екрана. Това се харесва на публиката и филмът се сдобива с три продължения и телевизионни серии.
Но ако Ригс и Мърто са двама срещу лошите, то има един екранен полицай, който сам ги громи с пищов и смешки. Джон Маклейн е онзи тип в белия потник, който го размазват от бой във всяка една от частите на "Die Hard", но той всеки път буквално се връща по-силен от преди. Първата част от поредицата излиза през 1988 г. и моментално превръща телевизионната звезда Брус Уилис в кинозвездата Брус Уилис. Интересното е, че този филм вече е направен през 1968 г. с участието на Франк Синатра. Синатра е бил поканен да играе и в римейка, но е отказал. И по-добре - представяте ли си как бият Франк Синатра по потник?
Не-ченгето
Темата за ченгето под прикритие е основен мотив в множество филми, защото дава възможност на сюжета да се разгърне по наклонената плоскот на моралните дилеми. Ченгето под прикритие трябва да играе по примитивните закони на подземния свят, докато в същото време служи на реда и закона. За този персонаж е важно да остане под прикритието си, докато самоличността и моралните му устои неминуемо започват да се размиват. Това описание обаче не изчерпва героя, защото потенциалът му е по-голям, отколкото на другите екранни ченгета.
Една от най-запомнящите се роли на Ал Пачино е в такъв персонаж. "Serpico" излиза през 1973 г. и има всичко необхдимо, за да стане класика – страхотен главен актьор и сценарий, базиран на действителен случай за ченге, което се обръща срещу глутницата си. Истинският Франк Серпико дълги години е под прикритие из улиците на Ню Йорк, където вижда всички възможни схеми между престъпници и полицаи. Когато той решава да разкрие корумпираните си колеги, системата се обръща срещу него и това води до един от най-шумните процеси в американската история.
Подобен, но не съвсем, е залогът в "Donnie Brasco". Ал Пачино участва и в този филм, но не като ченгето, а като мафиотът, който го внедрява в редиците, без да се усети. Ченгето тук е Джони Деп, който играе Джо Пистоне – агент на ФБР под прикритие, който се инфилтрира под името Дони Браско в една от гангстерските фамилии в Ню Йорк през 70-те. С времето полицаят разбира, че за да не бъде разкрит, трябва да действа като истински мафиот, а неговият ментор (Ал Пачино) е в смъртоносен капан от самото начало. Филмът е адаптиран по книгата на самия агент Джо Пистоне.
В подобно, но не същото положение се оказва Били Костиган в "The Departed". Персонажът на Леонардо ди Каприо е ченге, внедрено в ирландската шайка на Франк Костело (Джак Никълсън). Мат Деймън пък е човекът на мафията, който шпионира в полицията. Филмът печели 4 награди Оскар през 2006 г. и е една от класиките на режисьора Мартин Скорсезе.
Пропадналото ченге
Този вид екранно ченге е загубило битката със себе си. Прекалено много време по улиците, прекалено дълго в досег с бързи, но кървави пари и прекалено много власт, която произтича от значката, не влияят добре на някои хора.
Може би най-добрият пример за пропадналото ченге е превъплъщението на Харви Кайтел в неназованият полицай от "Bad Lieutenant". Филмът излиза през 1992 г. и разкрива широката палитра от грехове, която може да натрупа един служител на реда в американските гета в края на 80-те. Героят на Кайтел затъва в алчност, наркотици и разврат със забележителна целеустременост и самочувствие. Накрая той си получава сметката, но не и преди да се е разкаял с последните прашинки, останали от душата му.
През 2009 г. мнозина решиха, че филмът "Bad Lieutenant: Port of Call New Orleans" на Вернер Херцог е продължение или римейк, но режисьорът отхвърли тези твърдения, въпреки че използва корумпиран полицай за главен герой. А пък Никълъс Кейдж просто няма шанс да изглежда толкова самодоволно покварен, колкото Харви Кайтел.
Но пък шотландският филм "Filth" вдига летвата, колкото и невероятно да звучи това. Или по-скоро я сваля, защото ченгето Брус Робъртсън (Джеймс Макавой) е най-гадното копеле от полицията в Единбург. Трудно е да се опишат всички зловредни, долни, гнусни и психопатични метаморфози, през които преминава този персонаж, но едно е сигурно – той стига да най-нечуваните низини, където дори най-откачените гадняри не пристъпват. Всичко това е пресъздадено с един закачлив черен хумор, присъщ на шотландското кино.
Третият най-добър пример за такъв тип екранно ченге е героят на Дензъл Уошингтън в "Training Day". Филмът проследява 24 часа от живота на двама полицаи от отдела за борба с наркотиците в Лос Анджелис, но ветеранът в комбината се е поддал на изкушението да бъде кралят на бетонената джунгла. "Training Day" става хит след излизането си през 2001 г., Уошингтън печели Оскар за най-добра мъжка роля, а Итън Хоук получава номинация за поддържаща роля.
Ченгето от бъдещето
Ченгето от бъдещето е събирателен образ от всички описани дотук. Фактът, че съществува в бъдещето обаче му дава възможности да громи престъпниците сред забележителни футуристични пейзажи и задължително с въпроса дотам ли ще се докара човечеството накрая?
Един от най-добрите примери за такъв персонаж е Декард от "Blade Runner" (1982). Героят на Харисън Форд е взет от класическата ноар литература и поставен в дисутопията на Лос Анджелис през 2019 г. като това му придава забележителен стил и класа. Специфичната ноар атмосфера на бъдещето превръща филма в класика, която се сдоби с продължение през 2017 г. Форд участва и в "Blade Runner 2049", но главната роля на ченгето ловец на репликанти там е поверена на Райън Гослинг.
Друг филм по разказ на писателя фантаст Филип Дик поставя ченге от бъдещето в още по-нестандартна ситуация. В Minority Report (2002) героят на Том Круз е шеф на Отдела за предотваратяване на престъпления, който е подгонен от системата, която представлява. Филмът на Стивън Спилбърг е зрелищен и динамичен, докато в основата му се коренят философски въпроси, които са характерни за творчеството на Филип Дик.
Вероятно най-класическият филм за ченге от бъдещето обаче е дело на Пол Верховен. "RoboCop" излиза през 1987 г. и разказва как в бъдещето Детройт е раздиран от престъпност и корупция. Полицаят Алекс Мърфи (Питър Уелър) е убит от банда престъпници, но е върнат към живота като супер киборг полицай, известен като Робокоп. Филмът има две продължения, римейк и телевизионни серии.
