Темата Пиета в живописта и в скулптурата представя болката на Дева Мария, която държи мъртвото тяло на сина си, Исус Христос, след свалянето му от разпятието. Пиета на Микеланджело е шедьовър на ренесансовата скулптура и първа от поредица негови творби на тази тема.

През 1498 г. 23-годишният Микеланджело получава поръчка за нейното изработване от посланика на френския монарх във Ватикана кардинал Жан Билер де Вилие. Според подписания договор, скулпторът получава за изработването 450 златни дуката при предаване на творбата в срок до една година. И действително Микеланджело изпълнява дадения му срок, всъщност дни преди това и самият кардинал умира, така че първоначално местоположението й е на гроба на прелата в параклиса "Санта Петронила" във Ватикана. През 1749 г. творбата е преместена в Базиликата "Свети Петър".

"Пиета" е единственото произведение, върху което Микеланджело се подписва. Историята за това е разказана от Джорджо Вазари през XVI в. Един ден Микеланджело вижда хора от Ломбардия, които се възхищават на скулптурата му, а един от тях казва: "Това е нашият Гоббо от Милано." Става дума за Кристофоро Солари, друг известен по онова време скулптор. Провокиран от тази несправедливост Микеланджело издълбава името си върху скулптурата. После съжалява за проявената суета и никога повече не подписва своите произведения.

Но сега ще стане дума за нещо скрито в скулптурата, на което не всеки би обърнал внимание. Във фигурата на Христос има почти незабележим, но много интригуващ  детайл -  допълнителен преден зъб, между двата предни горни. Познанията за човешката анатомия на Микеланджело са безспорни, така че каква символика влага автора в това?

По време на Ренесанса деформациите на тялото и анатомичните аномалии са интерпретирани като метафора на злото и греха. Според Марко Бусали, историк в Академията за изящни изкуства в Рим, Микеладжело иска да покаже, че със смъртта си Христос поема върху себе си греховете на хората, а с кръвта си освобождава човека от първоначалния грях.

Микеаланджело използва този символ и в изображения на скелети и дяволи във фреската "Страшният съд" над олтара в Сикстинската капела. Той не е единственият сред представителите на ренесансовото изкуство, които използват тази символика. Ще споменем също друга една "Пиета" на Лоренцо Салимбени (1568-1613), както и рисунките на "Божествена комедия", направени от Сандро Ботичели.