Американецът Артър Ашкин, французинът Жерар Муру и канадката Дона Стрикланд спечелиха Нобелова награда за физика за революционни изобретения в областта на лазерните технологии.

Артър Ашкин е награден за изобретяването на оптични пинсети и тяхното приложение в биологичните системи. Жерар Муру и Дона Стрикланд са отличени за откриването на метод за генериране на ултракъси оптични импулси с висока интензивност. 

Артър Ашкин ще получи половината от паричната награда, а Жерар Муру и Дона Стрикланд ще си поделят другата половина.

"Наградените тази година изобретения революционализираха лазерната физика - заявиха от присъждащата отличията Кралската шведска академия на науките. - С тях изключително малки обекти и невероятно бързи процеси се виждат в нова светлина. Инструменти с авангардна точност дават възможност да се работи в неизследвани области и имат множество индустриални и медицински приложения". 

Артър Ашкин изобретява оптичните пинсети, които улавят частици, атоми, вируси и други живи клетки с лазерни лъчи. С този нов уред Ашкин реализира мечта от научната фантастика - използва радиационното налягане на светлината за преместване на физически обекти. Той успява да накара лазерната светлина да придвижи малки частици към центъра на лъча и да ги задържи там. Това са оптичните пинсети.

Големият пробив Ашкин постига през 1987 г., когато използва оптичните пинсети, за да улови живи бактерии, без да ги нарани. Той веднага започва да изследва биологични системи. Оптичните пинсети сега се използват за изследване на механизмите на живота. 

Артър Ашкин, който е на 96 години, е най-възрастният Нобелов лауреат в историята на наградите. 

Жерар Муру и Дона Стрикланд полагат основите за генерирането на свръхкъси оптични импулси с висока интензивност, най-високата, постигана от човек. Революционната им статия е публикувана през 1985 г. Това е основата на докторската дисертация на Стрикланд. 

С изобретателен подход двамата физици успяват да създадат свръхкъси лазерни импулси с висока интензивност, без да разрушават усилващия материал. Първо те разтягат лазерните импулси във времето, за да намалят пиковата им мощност, след това ги усилват и накрая ги компресират. Когато импулсът се компресира и стане по-къс, в него и в същото малко пространство има повече светлина - интензитетът на импулса нараства рязко.

Методът, изобретен от Стрикланд и Муру - усилване на импулси с линейна промяна на честотата (chirped pulse amplification) бързо се превръща в стандарт за разработените след това високоинтензивни лазери.

Практическите приложения са много, включително и в очната хирургия.

"Безбройните области за практическо приложение още не са напълно изследвани. Дори сега обаче тези невероятни изобретения ни позволяват да се вихрим из микросвета в най-добрия дух на завета на Алфред Нобел - за най-голяма полза на човечеството", пише на сайта на Нобеловите награди. 

Дона Стрикланд е едва третата жена, печелила Нобелова награда за физика. Преди нея отличието получават Мария Кюри през 1903 година и Мария Гьоперт Майер през 1963 година.
Нобеловата награда за физика се присъжда от Кралската шведска академия на науките от 1901 г.

Нобеловите награди ще бъдат връчени на церемония в Стокхолмската концертна зала на 10 декември - в деня на кончината на основателя на Нобеловата награда Алфред Нобел. 
Тази година паричната равностойност на наградата е 9 милиона крони (873 000 евро).
Миналата година Нобелова награда за физика спечелиха германецът Райнер Вайс и американците Бари Бериш и Кип Торн за решаващ принос към наблюдението на гравитационни вълни. 

Сред по-известните Нобелови лауреати за физика са Вилхелм Рьонтген, Анри Бекерел, Пиер и Мария Кюри /1903/, Макс Планк /1918/, Алберт Айнщайн /1921/, Нилс Бор /1922/, Лев Ландау /1962/, Пьотър Капица /1978/, Питър Хигс /2013 г./.