Селцето Оостдюнкерке се намира на около 20 километра от Дюнкерк във Франция – областта на евакуацията на френската и английската армия в началото на Втората световна война. Оостдюнкерке обаче е известно с нещо по-различно и далеч по-мирно – там е последното място в Европа, където е запазена традиция на повече от пет века.

Обичаят на ловене на скариди с коне е популярен по северните брегове на Стария континент и дори в южна Англия допреди само един век. Поколение след поколение ловци на скариди навлизат на конете си в океана, но днес тази традиция е толкова рядка, че запазването й е единствено в ръцете на белгийската държава.

В самата си същност уловът на скариди по този древен начин до голяма степен се дължи на взаимодействието между човек и животно. Конете, които са предпочитани за тази дейност, са от специално отглежданата местна порода Брабант. Те са отглеждани за целта и са най-подходящи, защото са известни с физическата си сила и издържливост.

Животните имат нужда от тези сила и издръжливост, защото трябва да вървят през вълните докато носят ловците на скариди. Стъпките на коня по дъното на океана предизвиква вибрации, които повдигат скаридите във водата и те попадат в мрежите на ловеца.

Ловецът изкарва коня от студената вода на всеки половин час, за да натовари улова в няколко големи коша, които се носят от животното. Самият ловец е много добре защитен срещу климатичните условия по северните брегове – обикновено е облечен дебел дъждобран и носи високи ботуши.

Когато ловците на скариди занесат улова в домовете си, те трябва да ги изчистят много добре и после да ги сварят в гърне на огнище. След това ловците ги продават на местните заведения или на пазара. Местните сиво-кафеникави скариди са много популярни в белгийската кухня, а местните хора ги ядат като мезе с бира.

Въпреки това, не този улов сам по себе си е причина традицията да е запазена до наши дни. Заради индустриализацията на лова на морски животни, този стар обичай отмира и жителите на Оостдюнкерке настояват пред белгийското правителство дейността да бъде защитени с държавна политика.

Политиците откликват на това настояване и в наши дни тови лов на скариди е част от туристически борд, който се грижи за съхранението и популяризирането на традицията.