Снимка: Microbewik

Връзката между антибиотиците в животновъдството и болестите при хората

Последно време в определени кръгове (обикновено на хора, които се информират предимно в интернет и които са склонни да залитат към конспиративни и сензационни теории) на антибиотиците при хората се гледа с лошо око. Тук изобщо няма става въпрос за подобни обсъждания, защото ползата от този тип лечение са толкова неоспорими, че можем да определим откриването и прилагането му на събитие със значение за цялата ни цивилизация. В този смисъл този текст не е трактат против използването на антибиотици при хората, а е израз на притеснението, че скоро може да настъпи момент, в който наистина да не можем да ги използваме.

Ще говорим обаче за употребата на антибиотици при отглеждането на животни за месо, при това в случаите, когато те се използват на общо основание, като превантивна мярка и с пазарна нагласа. Антибиотиците се прилагат в животновъдството вече в продължение на 70 години. Хората ги приемаме малко по-дълго. Още в началото станало ясно, че този тип медикаментозно лечение води до появата на резистентни бактерии, които биха могли да преминават от животинското месо към хората.

Първият бум от резистентни болестотворни бактерии, идващи от животинска храна, бил регистриран в Англия през ’50-те. Това било само началото, през годините имало много подобни изблици – някои по-малки, а други – с мащабите на епидемии. Една от най-големите подобни кризи се случва през 2013-14 г., когато 634 души от 29 американски щата и от Пуерто Рико се разболяват тежко, а коренът на заразата беше проследен до пилета, на които били давани антибиотици с храната.

Връзката между животинските антибиотици и болестите при хората, разбира се, не се възприема за истина навсякъде. Повечето изследвания, проследяваща тази връзка, са правени по силата на наблюдения, а не чрез експерименти. Затова се твърди, че преносът на бактерии по веригата животно – месо – човек не е доказан и докато това не стане, третирането на животни с антибиотици ще подлъжи.

Сега обаче едно ново проучване, провеждано в продължение на години, стига по-далеч от всичко, правено преди това, в опита да се докаже, че резистентни бактерии могат да преминават от животинско месо към хора. На този етап става дума само за едно изследване, но то е от особена важност, защото елиминира съмненията около тези хипотеза. До този момент никога не беше доказвано лабораторно, че даден антибиотик, използван върху животно, може да стане причина за появата на определена бактерия, която накрая да се окаже в конкретен човек. Проучването обаче се насочва толкова дълбоко в генетика на бактериите и тяхната адаптация, че успява да докаже именно тази връзка, която фармацевтичните и месопроизводителните компании се опитват да отрекат.

Изследването "Ешерихия коли ST131-H22 като уропатоген с животински произход" с ръководителите Синди Лиу и Ланс Райс – директор на Центъра по антибиотична резистентност към университета "Джордж Вашингтон", било проведеното изследователски институт по генетика във Флагстаф. Мястото на провеждането е от особена важност, защото това е малък град, без много движение на хора, което го превръща в него като голяма изолирана лаборатория.

В данните, събрани от Лиу и Принс, се появила интересна зависимост. Бактериите с хранителен произход – салмонела, кампилобактер и шигели, показали пряка връзка с храната и фермите, от които идват. Продължаващите вече 20 години изследвания обаче карат учените да търсят връзка между храната и една друга бактерия, която по-рядко се свързва с животинското месо, но има доста по-голямо негативно внимание върху здравето ни. Става дума за специфично подразделение на бактериите ешерихия коли, наречени EXPEC – от английския термин "extra-intestinal", който отпраща към това, че могат да напуснат храносмилателната и отделителната ни система и да заразят други части на тялото.

Пикочният мехур обикновено е един от органите, в който те могат да се окажат, затова уринарните инфекции са едни от първите знаци за тяхното наличие. Ако тези инфекции не се лекуват, те могат да тръгнат нагоре по пикочния канал и да стигнат до бъбреците, а оттам и в кръвоносната ни система. Лошото при тези инвенции е, че те се оказват и с резистентност към антибиотици, която са развили в птиците. EXPEC бактериите могат да причиняват много по-тежки увреждания, а в някои случаи дори и септичен шок и смърт.

Екипът взел проби от месото и ги сравнил лабораторно с материала от пациентите, за да разбере кои организми присъстват и в двете проби. Открили е.коли в 82 % от пробите от меса, и в 72 % от пробите от пациенти. Сред множеството различни щамове бил забелязан един с име H22, който бил открит както в проби от пилешко месо, така и в хората. H22 имал генетични маркери, които показвали, че той първо се е намирал в телата на птици, а след това е мигрирал към хора.

"Мисля, че това е първият път, когато наистина установихме директен пренос на вирус от животно към човек – заявява Принс, цитиран от изданието "Уаиръд". Това показва, че хората могат да заболеят от инфекции, вследствие на заразяване с бактерии, идващи от пернати."

В допълнение на това, бактериите с птичи произход, открити в пробите, се оказали по-резистентни към антибиотиците тетрациклин и гентамицин, които се използват при отглеждането на пернати за месо. Това потвърждава наблюденията, направени на базата на стотици извънлабораторни проучвания, според които антибиотиците, използвани във фермите, създават резистентни бактерии, които преминават и в човешкия организъм.

Като изключим вече споменатите лабораторни анализи, произходът на болестотворните бактерии далеч не е задълбочено изследван. Освен това подобни данни на този етап не се използват от повече регулаторни органи. В САЩ обаче има цяла организация, наречена Национална Система за наблюдение на антибиотичната резистентност или NARMS. Основната й задача е да наблюдава преноса на резистентни бактерии от месо към хора, като изследва животните, когато те бъдат докарани в кланиците. Всяка година те изготвят доклад, който показва при кои видове месо има по-голяма вероятност да се пренасат резистентни бактерии към хора и от кои точно антибиотици не се влияят те. По етикетите, които се поставят върху вече обработеното месо, пък може да се разбере от коя точно кланица идва то. В миналото по този начин са били локализирани източниците на епидемии.

Недостатъкът в момента е, че NARMS получава информацията, едва когато животните постъпят в кланиците, при това не всички месопреработвателни компании им позволяват достъп. В продължение на години се правят опити да се позволи на лабораториите да изследват животните, докато са още във фермите, но без успех. Ако все пак такъв достъп се осигури, резултатите от него, в комбинация с проучвания като това на Лиу и Принс, ще ни помогнат не само да следим за качеството на месото, но и да намалим опасността от това резистентни бактерии да преминават от животни към хора. Това е от особена важност, защото има голяма вероятност в бъдеще антибиотиците при нас, хората, просто да спрат да работят, което ще изправи човечеството пред огромна медицинска и хуманитарна криза.

За да не пропуснеш това, което си заслужава да се види