Снимка: Annie Spratt

За ползите от четиридневната работна седмица

В съвременния свят има няколко почти неизменими правила, които сме принудени да спазваме. Едно от тях е, че работният ден продължава осем часа и се случва пет пъти в седмицата. Да, вярно е, че съвременните млади хора все по-често търсят плаващо работно време, възможности за работа от вкъщи и най-важното – заплащане за свършена работа, а не за прослужено време.

И все пак бизнесът и най-вече държавната администрация се съпротивляват срещу демократизиране на работното време. Въпросът е колко дълго ще продължава да удържа напора на новия свят и новите стандарти графикът с петдневна работна седмица, чиито корени могат да се търсят още в зората на индустриалната революция.

Може би не толкова дълго, колкото повече от нас смятат. Съветът на профсъюзите в Обединеното кралство наскоро призова за преминаване към четиридневна работна седмица в доклад, който трябваше да посочи кои са най-належащите промени, за да се подобри моментното и бъдещото положение на работещите хора на Острова. Предложението е на базата на проучването "Какво работи най-добре за работещите хора", проведено с членовете на британските профсъюзи. 81% от тях били на мнение, че отрязването на един работен ден би било от полза за всички. Тези данни може би не са изненадващи и показват по-скоро популярността на тази мярка сред работещите. В същото време евентуалното преминаване към четиридневна работна седмица може да има доста по-сложни и веществени положителни ефекти върху икономиката на дадена държава.

Когато работата във фабриките се превърнала в основен източник за препитание в западния свят, хората работели по шест дни в седмицата и почивали само в неделя. Един от първите предприемачи, които въвеждат петдневна работна седмица по осем часа, е американецът Хенри Форд, защото смятал, че това ще е от полза както за работниците, така и за компанията. Това става през 1914 г. Три години по-късно в Русия също е прието осемчасово работно време, но дните остават 6. В България петдневната работна седмица е приета едва през 1967 г. с указ на Президиума на Народното събрание "за постепенно въвеждане на петдневна работна седмица". Основната причина за преминаването към по-малко работни дни е презумпцията, че работещите ще имат повече време за почивка, което ще ги прави по-продуктивни. От друга страна повечето свободно време означава повече потребление, което също благоприятства икономиката.

Тази промяна става още по-наложителна заради автоматизацията на работния процес, която започва с въвеждането на поточната линия, за да стигне до почти пълната роботизация във водещите фабрики и заводи, на което сме свидетели днес. Повече машини, естествено, означава по-малко работа за хора. Към това трябва да прибавим случващата се с все по-големи темпове дигитализация на работата, която също прогресивно намалява нуждата от работни часове.

Тези теории започват да се превръщат и в практика. През тази година в новозеландската компания "Перпечуъл Гардиън" беше проведен едномесечен пробен с едни почивен ден в повече на седмица. Изпълнителният директор на компанията Андрю Барнс прибягнал до тази мярка, за да провери дали тя би увеличила продуктивността на неговите служители, като в същото време окаже положително влияние върху личния им живот. Пробният период бил внимателно изследван от учени от Университета по технологии в Окланд. Резултатите били отчетени като окуражителни – нивото и количеството на свършената работа не паднали, сътрудничеството между колегите се увеличило, а нивата на стрес тръгнали надолу.

Били забелязани обаче и някои притеснителни тенденции – част от служителите се оказали под голямо напрежение, а някои от тях дори трябвало да излязат от пробния режим, за да успеят да се справят с по-натоварените периоди. Освен това, макар да не бил регистриран спад в работата, не било наблюдавано и подобрение. Голяма част от служителите наистина реагирали положително на повече почивни дни, но някои изказали недоволство, защото им липсвал социализиращият аспект на работа. Имало и такива, които заявили, че не знаели какво да правят в допълнителния си свободен ден.

В докладите си след проучването Хелън Дилейни от бизнес колежа в Окланд и професор Джерът Хар от университета в Окланд единодушно отбелязали, че са нужни още подготовки и обучения, преди тези мерки да бъдат приети. Също така трябва да се регламентира колко гъвкаво може да се използва допълнителният почивен ден. Двамата обаче остават на мнение, че тази практика все пак може да се приложи.

Трудно да се каже и как точно да се използва този допълнителен почивен ден, за да се повиши производителността. Най-малкото защото дневната продуктивност невинаги може да се измери точно и зависи много от спецификата на работа, уменията и навиците на работника, както от чисто пазарни принципи. Освен това компаниите, които събират и анализират подобни данни, рядко са склонни да ги правят публично достояние.

В изследване от 2007 г., проведено от Лондонския икономически университет, били разгледани промените в продуктивността в хода на работната седмица. Заключенията били, че умората, прекъсването на рутината и повишената мотивация от крайните срокове и мобилизацията преди почивните дни са сред водещите фактори, определящи нивото и количеството на свършената работа.

Преминаването към четиричасово работно време в Западния свят със сигурност е постижимо и е много вероятно рано или късно да бъде прието. Ако това стане, то ще бъде прието в чуждите компании, работещи у нас. Процесът може да е бавен и труден, но ще принуди и българските фирми по един или друг начин да възприемат тази практика. В края на текста е добре да се отбележи, че подобна мярка, макар да има някои ползи за бизнеса, цели главно да подобри живота на работещите хора. Именно с решението си по тази въпрос водещите работодатели ще могат да покажат какво точно е отношението им към техните служители и дали печалбата е единственото, от което се ръководят.

За да не пропуснеш това, което си заслужава да се види