Градовете функционират по-добре, когато хората в тях ходят. Хората пък са по-здрави и по-щастливи, когато ходят в тях, вместо да се возят на колите си или да се гъчкат в градския транспорт. В днешно време, особено по нашите географски ширини, много голяма част от живеещите в градовете вървят само в краен случай. Може и да звучи като шега, но е самата истина – голяма част от хората, които виждате да вървят по улиците, просто се опитват да стигнат до колите си. А когато все пак някой сподели, че предпочита да измине три спирки пеша, вместо да изчака рейса, хората го гледат странно и се чудят дали не му стигат пари за билетче.

Ходенето обаче е чудесно. Влияе изключително благоприятно на здравето, много повече от тичането, защото не натоварва толкова ставите и сърцето. Ходенето заради самото ходене, така наречената разходка, за която май все повече забравяме, влияе добре и на емоционалното ни състояние, носи ни удовлетворение. Да изминеш един километър пеша, вместо да запалиш колата или да се набуташ в метрото, е въпрос най-много на половин час, през който помагаш на себе си, но и сваляш малко от екологичното бреме на града си.

Ходенето не бива да зависи от времето. Хората, както знаем, не сме направени от захар, а и сме изобретили чадърите, така че какво ни пречи да си направим една разходка в есенния дъжд? Така може да си припомним колко хубаво миришат парковете през това време на годината, колко е кристален въздухът в снежната сутрин, как пролетното време, наред с живота, се пробужда и миризмите. Да, дори и в града. Миризмата на пекарна рано сутрин е в състояние да накара и най-големия мързеливец да повърви малко пеша.

Свикнали сме да мислим, че разходката е най-добре да се прави сред природата. Това безспорно е чудесно, но колко често ни се отдава възможност да го правим след като огромната част от живота ни минава в града. И още нещо – не се ли превръща идеята, че непременно трябва да сме на зелено, за да вървим, в извинение да не го правим по-често? Вървенето пеша в градска среда също носи своето очарование, при това не само в парковете и централните части, но и в промишлени зони и крайни квартали. Нужно е само да приучим сетивата си да откриват тази красота.

Някои ще кажат, че е опасно човек да се разхожда в града и макар това да е вярно до известна степен, нима всеки от нас няма поне един или два маршрута около дома си, които да са напълно безопасни за разходка сутрин или през деня? Разходките в планината също крият известни опасности, но въпреки това ние се решаваме да ги правим. Освен това природата понякога може да е еднообразна, разходката в едно безкрайно поле дори може да доскучае на някого. В градовете няма такава опасност – пейзажите се сменят бързо, всяка улица има своето очарование и дух, а всеки следващ минувач е различен.

Всички знаем колко е приятно просто да се разхождаш в непознат град в чужда държава. Когато идем на екскурзия някъде, сме в състояние с часове да вървим по непознатите улици и просто да попиваме всичко около себе си. Да, но в чужд град е различно, там всичко е ново. Но нима всеки от нас познава като петте си пръста града, в който живее? Едно десетминутно отклонение от обичайния ни маршрут на връщане от работа може да ни отведе в напълно непозната част на собствения ни квартал. Освен това градовете не са плоски и докато се разхождаме ние просто можем да изместим зрителното си поле в някоя различна плоскост. Докато вървим по тротоара можем да вдигнем малко очите си и да гледаме високите етажи и покривите на сградите около нас. Аз лично съм го правил много пъти, вървейки из София, и резултатът е удивителен, случвало ми се е дори да загубя ориентация за миг, защото всичко, което виждам в тези моменти ми се струва напълно ново.

Ходенето в града дава различно усещане за неговите мащаби. Когато сме затворени в транспорт, особено в задръстване, ние не си даваме ясна представа за разстоянията и за това, че някои обекти са много по-близо един до друг отколкото си мислим. Освен за разстоянията, вървейки ние добиваме и много по-ясна представа за историята на града, защото всеки град има такава. Почти сигурно е, че в сгради, покрай които редовно минавате, са живели известни хора или са се случили знакови събития, но вие няма как да разберете това, ако просто минавате транзит. Вървейки обаче, фланирайки из града, вие стават носители на тази история и запазвате духа на града, дори и след години тези места по една или друга причина да изчезнат. Вървейки, гледайки и научавайки нови неща, вие запазвате историята на града си.

Ползите от ходенето не се изчерпват само с това, че правите услуга на тялото си и се превръщате в носители на духа на града си. Вървейки вие опознавате по-добре градската среда, опознавате тъканта на града, заедно с нейните красоти, но и с нейните проблеми. Ходенето предлага детайлен поглед, който дори и колелото не може да ви осигури. Така можете да забележите нередности – разбит тротоар, опасни знаци, неправилно паркирали коли и каквото друго се сетите. Тогава сте изправени пред следния избор – или да отминете, или да подадете сигнал. Да, второто ще ви коства малко време и усилия, но ако изберете да го направите, има много голяма вероятност да помогнете на града си, гражданският ви акт да стигне докъдето трябва и проблемът да бъде отстранен. На много от нас това не ни се вижда възможно, но единственият начин да опровергаем себе си, е да пробваме.

Усилието ще си заслужава, защото всеки град, който е по-гостоприемен към своите пешеходци е град по-приятен за живеене. Увеличаването на пешеходците не само намалява замърсяването, но и прави градовете по-интересни. Улиците, където има по-голям пешеходен трафик, привличат повече инвестиции, на тях се появяват барове, магазини и други приятни места, които в повечето случаи са съобразени именно с типа хора, които минават оттам.

И така – ходенето е полезно, ходенето е забавно. Хората, които ходят, са по-свързани с градовете си, по-отговорни са към тях и активно или пасивно им помагат да се развиват. Защо стоите тогава? Навън има цял град, който чака да се разходите из него!