Един умен човек преди време е казал следното: понякога точно мозъците ни са тези, които ни пречат настина да проумеем нещо. Всъщност този човек не е бил човек, а мечка с червена фланелка, която не носи гащи. Както повечето крилати фрази на Мечо Пух и тази е с по-скоро съмнително значение и не е съвсем ясно защо я употребяваме именно тук. Въпросът, който ще ни занимава сега обаче, е че понякога и хората, подобно на мечката на Милн, не са съвсем сигурни какво точно им се върти в главите.

Тази несигурност, смесена с усърдие и характерната човешка черта да вярваш, без да си съвсем сигурен доколко въпросното нещо е разумно, в исторически план ни е поставяла в доста деликатни ситуации, които после трудно можем да обясним на идните поколения. И сега, като представители на едно авторитетно идно поколение, нека да обърнем поглед назад във времето и да видим в какви щуротии са вярвали хора относително доскоро, защото мозъците са им пречили да проумеят колко са идиотски:

Пушенето помага при бременност

Бременността понякога може да причини специфични стомашни проблеми, познати по нашите географски ширини и дълбини като запек. С напредъка на медицинската наука, изразен най-вече в появата на безброй сайтове за самолечение, диагностика и съвети, става ясно, че добрата диета с фибри и други полезности може да реши този проблем. Преди 50 години обаче докторите не са били така добре информирани и са възприели друг курс на лечение – цигари. Смятало се е, че, ако издумкаш две-три папироси сутрин, стомашните ти проблеми ще изчезнат, в което има известна логика, но никой не е възразявал на идеята този илач да се прилага и при бременни.

Доктор Алън Гътмачър, който по онова време минавал за голям "експерт" по бременност и "женски въпроси", не само гледал с добро око на пушенето, но собственоръчно написал и издал един друг съвет: "Няма логична причина, която да забранява умерената употреба на алкохол по време на бременност, стига на пациентката да й понася". Само ако е знаел как добре им понася алкохолът на нашенките в Радомирско този доктор, може би е щял да преосмисли възгледите си. Той обаче е мислил и друго – качването на повече от 10 килограма по време на бременност не е препоръчително, затова цигарите, които потиснат апетита, му се виждали добро решение. Така че: "Наздраве, мами, само не си тръскайте на пода!"

Возенето на влак може да причини мигновена лудост

Колкото и да ви е странно, това становище не е българско и няма нищо общ с нашето си БДЖ. Някъде през втората половина на 19. век, когато пътуването с влак не само се радвало на своя пик, но било единственият начин да стигнеш по суша от точка А до точка Б, без да крачиш или да седиш на гърба на друго нещо, което крачи, хората си казали: "влакове – хубаво... ама много хубаво не е на хубаво".

Притеснявали ги най-вече голямата скорост, с която се движели треновете, тракащите звуци, които издавали, и поклащането. Смятало се, че комбинацията от трите може да увреди необратимо мозъка и да доведе до мигновена лудост. От дистанцията на време ние пък можем да кажем, че единственият очевидно пострадал от този ефект е бил човекът, на когото е хрумнала въпросната идея.

Ракът се лекува с акули

Моля? Понякога хората имат удивителна способност да пренебрегват очевидната логика, да си харесват някое животно и да го избиват заради съмнителни лечебни свойства на някой негов орган. Носорозите биха имали много какво да кажат по въпроса, ако можеха да говорят. Оказва се обаче, че и акулите не са били подминати от тази чаша. Някъде през 50-те години на миналия век хората упорито започнали да смятат, че хрущялите на определени видове акули могат да лекуват някои форми на рак. Въпреки протестите на много акули това схващане се мотае до края на 20. век, като последните опити се правят през 90-те. Тогава станало окончателно ясно, че акулите не само не могат да ни излекуват от ужасната болест, но и самите те страдат от нея. Дано само сега някой да не реши, че е добра идея акулите да се лекуват с раци.

Банкоматите няма да прокопсат

В днешно време банкомат да си – има ги на всеки ъгъл и пак са най-търсените неща във всеки град. Преди 50 години обаче на тях се е гледало като на техническа ексцентричност, която няма да има никакъв положителен ефект върху живота ни. Да повериш парите си на бездушна машина, която да ти ги изпише през една дупка, след като си пъхнал в нея някаква карта... що за глупости? И така доста време, после някъде с идването на новия век, когато парите стават все по-виртуални, за ужас на всички касиерки с кожени елеци с пухчета, банкоматите започват да никнат като гъби. Днес едва ли някой може да си представи живота без тях, а дори децата знаят, че отговорът на въпроса откъде идват парите е "от банкомата".

Видеоигрите нямат бъдеще

И докато сме на вълна джаджи, нека да отхвърлим и този ужасен технически немукаятлък – да подцениш видеоигрите. Първата такава система била разработена през 1967 г. от Ралф Раер и се казвала... "кафява кутия". Вероятно подведени от обезсърчаващо тъпото й име, хората сметнали, че никой няма да хареса идеята да свържеш нещо с телевизора си и да играеш на него. Ралф безуспешно се опитвал да продаде прототипа си на телевизионните компании, но те пет пари не давали, буквално. Така Ралф доказал, че, ако искаш да продадеш нещо, никога не трябва да го наричаш кафяво. Накрая той се разсърдил и отишъл да си играе с нея вкъщи. Вероятно поканил и приятели, защото мълвата колко е яко да си цъкаш тръгнала и 50 години по-късно... "Иване, спри я тая игра и сядай да си пишеш ДОМАШНОТО!!!".

Лоботомията с шило е добра идея

През 1946 г. д-р Уолтър Фриман бил изправен пред два проблема: първо – искал да направи огромно медицинско откритие, което да избави завинаги човечеството от психическите проблеми и депресията; второ – имал вкъщи едно шило за лед, което не знаел какво да прави. Той решил да обедини двата си проблема и така му дошла идеята, че, ако хакнеш някой точно под клепача с шило за лед достатъчно силно, за да прекъснеш връзката между двете му мозъчни полукълба, той ще се почувства драстично по-добре. Ама без упойка.

Процедурата станала известна като "лоботомия с шило за лед” и в началото хората много харесали идеята, което не може да се каже за пациентите, но тях май никой не ги е питал. Фриман дори тръгнал на нещо като турне из САЩ и пробол бая мозък. Накрая обаче през 1967 г. пациентка получила мозъчен кръвоизлив след третата такава процедура и починала. Вероятно тогава някой все пак решил, че идеята не е толкова добра, и взел шилото за лед на добрия доктор, което сложило край и на тази медицинска практика.

Щеше да е хубаво текстът да завърши с още един цитат от Мечо Пух, но не се намери подходящ. Вие обаче може да си прочетете някой в интернет. Докато четете си мислeте за това, че преди 70 години учените вярвали, че рано или късно всяка пишеща машина ще е оборудвана с лазер, който да трие правописните грешки, докато пишеш. А то какво стана? Някой като с лазер изтри пишещите машини от лицето на земята.