Гробът, в който лежи сърцето на Томас Харди

Погребението на сърце

Погребението на сърца е древна традиция, според която сърцето се погребва на отделно място от тялото. Практиката е най-разпространена през Средновековието, като се предполага, че причината за процъфтяването й са Кръстоносните походи. По време на тези кампании хиляди европейци умират в Близкия изток и последното им желание е част от тях да се завърне у дома. Освен това сърцето от векове се свързва с душата на човека, с неговия кураж и вътрешна сила.

Тази традиция е особено разпространена сред благородниците през средните векове. Така например сърцето на сър Роджър от Лейбърн е погребано до съпругата му в църквата Лейбърн в Кент. Когато гробът на кръстоносеца е отворен през Викторианската ера, става ясно, че ковчежето, в което е органа, е запечатано с олово.

Сърцата на редица влиятелни монарси са били погребвани, далеч от телата им през времето. Шотландският крал Робърт Брус дава клетва, че ще организира кръстоносен поход, но умира преди това. На смъртния си одър през 1329 г. той заклева сър Джеймс Дъглас да поведе кампанията срещу неверниците и да погребе кралското му сърце в Йерусалим.

Кръстоносният поход се проваля, затова Дъглас и неговите бойци се присъединяват към армията на крал Алфонсо XI Кастилски в тяхната война срещу маврите от Гранада. По време на обсадата на замъка Теба през 1330 г. повечето шотландци падат убити, но тялото на Дъглас и сърцето на Робърт Брус са спасени и по-късно са върнати в Шотландия.

Погребението на сърца е много разпространено и в Англия през Средновековието. Тялото на английския крал Крал Хенри I е погребано в манастира в Рединг, а сърцето, червата, мозъка, очите и езика му се съхраняват в катедралата в Руан. Сърцето на крал Ричард I Лъвското сърце също е съхранявано в катедралата, а самото му прозвище идва от средновековна творба, посветена на краля. Тя разказа за приключенията му в Светите земи, а по време на едно от тях Ричард е пленен и предизвикан да изяде сърце на лъв, за да може да се прибере у дома. Според други кралят просто е имал навика да се бие като лъв на бойното поле.

С времето традицията за погребване на сърца излиза от благороднически среди и прониква дори в църквата. В началото на 13. век сърцата на архиепископите на германския град Вюрцбург са погребвани в манастира в Ебрах, вътрешностите им – в Мариенкирше, а телата във катедралата във Вюрцбург. В Ебрах се съхраняват сърцата на около 30 епископи, преди традицията да бъде прекъсната.

Култът към сърцето отива дори по-далеч. В Бар-льо-Дюк се намира мемориалът на Рене дьо Шалон, принц на Оранж, който е убит през 1544 г. Гробът е известен със зловеща статуя на разлагащ се труп, който е вдигнал едната си ръка към небето и в нея държи едно сърце. Монументът към гробницата е дело на лигие Ришие през 1547 г. и първоначално скелетът държи истинския орган на принца в червена кутийка във формата на сърце. Реликвата е открадната по времето на Френската революция, в която потъват сърцата на редица монарси и благородници. Така сърцето на крал Луи XIV попада в Англия, където част от него е изядено от учения Уилям Бъкланд през 1848 г. Органът на престолонаследника Луи XVII е запазено от хируга, който прави дисекцията, след смъртта на младия принц по време на Революцията. То е открито през 1975 г. и е преместено в базиликата Сен Дени в Париж.

Огромният символизъм, който сърцето е придобило в културата на Западния свят, си личи по дълголетието на традицията, която упорито се запазва дори след края Средновековието. Прахът на поета Томас Харди е в Ъгъла на поетите в Уестминстърското абатство, а сърцето му е заровено в Уесекс до гроба на първата му жена в двора на църквата Сейнт Майкъл в Дорсет. Легендата гласи, че когато през 1928 г. сърцето на Харди е извадено за аутопсия, котката на хирурга намира органа и го изяжда. Затова вместо сърцето на поета, в гроба е положено сърцето на животно.

Сърцето на друг британски поет - Пърси Биш Шели, също има интересна история. Шели умира от удавяне през 1822 г. и приятелите му организират ритуално изгаряне на трупа. Един от тях – Едуард Трелауни, изважда сърцето на поета, преди пламъците да обгърнат тялото. Сърцето остава в съпругата на Пърси Шели - Мери Шели, която го държи в сребърна торбичка на бюрото си до своята смърт. То е погребано през 1889 г. заедно с тялото на техния син.

Сред най-известните сърца, които се намират далеч от телата си, е това на Фредерик Шопен. Приживе композиторът твърди, че иска след смъртта му сърцето да бъде извадено и отнесено в родната му Полша. Когато Шопен умира, тялото му е погребано в парижкото гробище Пер Лашез, а сестрата на композитора пренася сърцето му до Варшава и по-късно то е запечатано в едно от колоните на църквата на Светия кръст. Над него има епитаф с цитат от Евангелието на Матей, който гласи "където лежи твоето съкровище, там ще бъде и сърцето ти".

Сърцето на Шопен остава там до бунтовете във Варшавското гето, когато сградата е почти разрушена. Един германски свещеник предлага да пази сърцето на Шопен и полските свещеници му го дават. Така сърцето попада у офицера от СС Хайнц Райнфарт и е съхранявано в местния щаб на германската армия, водена от Ерих фон дем Бах-Зелевски. По-късно Зелевски решава да направи жест за помирение към поляците и в присъствието на снимачен екип официално връща сърцето на църквата.

Колкото и невероятно да звучи, погребението на сърца остава дори в последните два века. Сърцето на основателя на Международния олимпийски комитет Пиер де Кубертин е погребано в Олимпия, Гърция, през 1937 г. Последният случай на заравяне на сърце е това на Ото фон Хабсбург, последният престолонаследник на Австро-Унгария и глава на династията на Хабсбургите. Семейството на Ото напуска Виена след разпадането на империята след Първата световна война. Той в изгнание дълги години и се отказва от претенции към трона през 1961 г., а по-късно се впуска в политическа кариера, но в Европейския парламент.

98-годишният Хабсбург умира през 2011 г. и по стара фамилна традиция сърцето му е погребано в Унгария, а тялото му остава във Виена. Сърцето на Ото фон Хабсбург е погребано в сребърна урна в манастира Паноналма, близо до унгарската столица Будапеща.

За да не пропуснеш това, което си заслужава да се види