По-добре ли е жени да лекуват жени при инфаркт?
"От сърдечните заболявания страдат и жените, но това не са мъжки заболявания под прикритие." Тези думи са на писани от американския кардиолог Бернадин Хаали през 1991 г. Според нея в продължение на десетилетия изследванията на сърдечните заболявания са били преимуществено фокусирани върху мъже, което "допълнително е затвърдило грешното схващане, че сърдечните заболявания са преди всичко мъжки състояния, а проучванията по темата задават мъжката физиология като стандарт". В резултат на това според Хаали женската симптоматика при тези заболявания в продължение на много години остава недостатъчно проучена, което понякога води до грешна диагностика при жени и оттам до непосредствен риск за техния живот.
Почти трийсет години по-късно тези проблеми все още са на налице. В Щатите е по-малко вероятно жените да преживят три години след инфаркт в сравнение с мъже, сочи изследване. Според проучванията това отчасти се дължи на начина, по който са лекувани жените, но и пола на лекаря, който ги лекувал.
Изследователите Брад Грийууд, Сет Карнахан и Лаура Хуанг анализирали данните от спешните отделения във Флорида за последните 20 години, както и досието на всеки пациент, приет с инфаркт в периода 1991 – 2010 г. Проучването им показва, че е по-вероятно изходът за жена с такова заболяване да е фатален, ако лекуващият я лекар е мъж, в сравнение с мъже пациенти, лекувани от лекари от двата пола, и жени, лекувани от жени.
Според екипа на изследването, публикувано в PNAS (Proceedings of the National Academy of Sciences of the United States of America – органът, който оповестява официални резултати от научни изследвания в САЩ) цитиран от "Дъ Атлантик": Резултатите могат да ни насочат към причината, заради която половото неравенство при инфарктите продължава. Повечето лекари са мъже и очевидно част от тях изпитват затруднението при лекуването на жени. Неравенството се корени в различни аспекти, но когато някой страда от инфаркт, очакванията са да няма никакви разлики в помощта, защото всеки лекар прави всичко възможно да спаси пациента си. Но дори и тук откриваме стъклен похлупак."
Като цяло проучванията на екипа показват, че в тези случаи специалистите от женски пол се правят по-добре и вероятността техните пациенти да оживеят е по-голяма. От друга страна, проучването показало, че при жените смъртността от инфаркт като цяло е по-голяма. Този резултат е в унисон с по-ранни изгледания като това на д-р Хаали от 1991 г.
Освен това симптоматиката на инфаркта е различна при представителите на двата пола. Вместо класическото стягане и болка в гърдите, характерни за мъжете, при жените състоянието може да бъде предшествано от стомашно разстройство, изтръпване и дискомфорт в ръцете, врата, челюстта, стомаха и гърба. През годините предубеждения и насочени към мъжете пациенти изследвания обаче са направили така, че тези симптоми най-често се определят като "атипични". Това пък кара жените да търсят лекарска помощ със закъснение, а когато все пак я потърсят, има вероятност първоначално да бъдат изследвани за друго заболяване, а дори и да получат неправилна диагноза.
По според Грийнууд "жените са дори в по-неблагоприятна ситуация", когато са лекувани от мъже. Той и колегите му обаче са на мнение, че съществува разлика в броя на благоприятни изходи, когато лекарите са жени. За да подкрепят твърденията си с числа, те изтъкват, че проучването им сочи следното – процентът на оцелелите пациентки, лекувани от лекари жени е 88.1, а от мъже – 86.1. Макар и малка, тази разлика не е за пренебрегване. Тя се запазва и когато изследването вземе предвид стажа на лекаря, възрастта на пациента, неговия етнос и съпътстващи заболявания, както и нивото на болницата, в която е бил приет.
Грийууд и Хуанг силно се съмняват, че тези разлики са породени от сексизъм. Те обаче могат да се дължат на факта, че жените са по-склонни да споделят симптомите си с жена лекар, които пък от своя страна е по-вероятно да ги обвържат с инфаркт.
Според професор Ашиш Джа – декан на факултета по обществено здраве в университета в Харвард, тези данни не са толкова категорични, колкото екипът се опитва да ги представи. "Докато е очевидно, че мъжете лекари се справят по-добре при лекуването на мъже с инфаркт, отколкото на жени със същото заболяване, е трудно да се каже дали при жените лекари няма същата зависимост, защото в момента броят на жените кардиолози е прекалено малък." В САЩ съотношението на лекарите е две към едно в полза на мъжете. "Това, което е ясно, продължава Джа, е че ние всички трябва да се справя по-добре при лекуването на жени с кардиологични проблеми. От друга страна, мъжете лекари имат какво да научат от жените си колеги по отношение на лекуването на пациентки."
Това заключение на Джа се потвърждава и от изследването на Грийнууд, Карнахам и Хуанг. Когато мъжете лекари имали повече опит при работа с жени и особено когато в болницата, в която работят, има повече техни колеги жени, резултатите им при лечение на инфаркти са по-добри. Това може да е знак, че жените успяват някак да предат добрите си практики на всички на работното си място. Може това да са малки промени в рутината или директна обмяна на опит между тях и колегите им, която да им помага в диагностицирането. Независимо каква точно е причината, според авторите на изследването, ако броят на жените лекари се увеличи с 5%, процентът на жените, които преживяват инфаркт, ще се увеличи с поне 0.4%. Имайки предвид, че по официални данни само в САЩ за 2013 г. броят на жените, починали от инфаркт, е почти 300 хиляди, едно такова увеличаване на шанса за положителен изход е наистина доста значимо и показва, че в лекарската професия равенството между половете би било от полза за всички.

