"Художник на променливия свят" от Казуо Ишигуро
Художникът Оно, чиято слава е приключила заедно с капитулцията на Япония, не може да спре времето и да го промени и в следвоенните години не му остава нищо друго, освен да се скита из родния си, но променен град и да си припомня миналото и грешките.
След капитулацията следвоенна Япония се опитва да стане нормална страна и да преодолее миналото си. Същата дилема има и главният герой. Готова ли е страната да продължи напред, готов ли е творецът да признае грешките си и да доживее достойно живота си?
На пръв поглед Оно, който вече не рисува, се е потопил в живота на двете си дъщери и внука си. Но всъщност миналото не го напуска... Романът е като акварелна рисунка на живота на възрастния художник, който символично живее "под Моста на Съмнението". Дните му преминават в разходки по свидните му, но разрушени места от миналото, в размисъл за това отдавна изгубено, но славно за него време. Героят се измъчва от фантомната болка за загубата на реалността, която вече я няма и в която той нищо не може да промени. В новия свят става преоценка на ценностите. Съмненията гнетят художника. Но това не се излива като река на страданието върху читателя. Повествованието се лее като тихо шумяща вода от фонтан.
Да, трудно е да се примириш с разрухата и неизвестността на новото време. Да се примириш, че всичко се променя – хората, улиците, градовете. Рядкото по красота и изящество имение на художника също остарява и запада, както и самият той. Творбите му са унищожени. За всеки настъпва време да отговаря за своите постъпки. Но Масуджи Оно все още е човек, а не сянка от миналото.
Повествованието е от първо лице – спокойно, уравновесено, увлекателно. Повествованието на един възрастен човек, на човек-творец, който е признал своите грешки. Но тази лекота е само външна. Можем само да предположим колко труд е вложил писателят в толкова детайлната изработка на плана на романа, който на пръв поглед е като мисълта на стар човек – скача от място на място, от събитие на събитие и от спомен на спомен. Но читателят не забелязва подводните камъни на времето. Именно осъзнаването на контраста между хармонията на тази история, естествена като протичането на река и този дълбоко осмислен замисъл, който стои зад нея е истинското откритие в този роман.
"Остатъкът от деня" възприех като много "английска" книга, а "Художникът на променливия свят" изглежда много "японска". Но постепенно с четенето идва разбирането, че независимо от японския антураж, проблемите, за които пише Ишигуро в тази книга, не са само японски, а общочовешки. И главният от тях е преосмислянето на собственото минало и способността да признаеш допуснатите грешки, като не пращаш по дяволите целия си живот, в който е имало и достойнство.
Може би трябва да си японец по кръв, за да вникнеш изцяло в техния манталитет, в разликата между културите и възприемането на света, за да разбереш всичко в тази книга. Затова – доверете се на Ишигуро! Той никога няма да ви подведе.

