В последно време учените са на мнение, че спомените, макар и забравени, не се изтриват напълно от нашия хард диск. Къде отиват тогава? Има ли пространство, което събира всичко, което е преминало през нашето съзнание?     

Науката и философията се опитват да разберат това в продължение на векове. Ако паметта има някакъв физически формат, ако се подчинява на химически и неврологични явления, които оставят своя белег, защо понякога забравянето е необратимо? Изтрива ли се завинаги част от нашия живот или просто не сме способни да я извадим от мястото, където се съхранява?

Джефри Джонсън от Калифорнийския университет в Ървайн смята, че "макар мозъкът да запазва определена информация, не винаги е възможно да имаме достъп до нея."

Когато се опитваме да си припомним някоя физиономия, нещо смешно, което ни се е случило, или вкуса на храна, ние активираме основните елементи на паметта: запомняне, задържане и възпроизвеждане, за да "съберем" отделните парченца и да възстановим спомена. Какво става с непълните спомени? Защо само част от тях се активират? Какво се случва с останалото?

Изследване, проведено от RIKEN-MIT Center for Neural Circuit Genetics в Япония, се опита да отговори на тези въпроси. И заключението е, че биохимичните следи, които съответстват на предполагаемо избледнелите спомени, могат да бъдат реактивирани. 

За да проверят дали това е така, учените инжектират някои мишки с вещество, предизвикващо амнезия. След това ги поставят  заедно с нормалните, здрави мишки в клетка, в която имат опцията да избегнат или не електрически шок, на който преди това всички били подложени.

Мишките с амнезия се връщат на мястото с неприятното усещане. Учените продължават експеримента, като успяват да върнат изгубените им спомени чрез оптогенетика – технология, която позволява контрол над мозъка със светлинни лъчи. Следствие на интервенцията гризачите започват да избягват злополучното мястото.

Подложените на амнезия мишки не губят паметта си, губят само способността да върнат спомена за събития, които се съхраняват в паметта им. Това е все едно да сме архивирали спомените си в компютъра и да сме забравили паролата за достъп до тях. Информацията е там, но не можем да я отворим.

Тези проучвания подкрепят хипотезата, че нищо не се изтрива окончателно от нашия мозък, просто губим способността да помним. Експертите са на мнение, че могат да се разработят изкуствени техники за възстановяване на паметта. Последните данни сочат, че се работи усилено в тази насока, за да се постигне напредък в борбата с болестта на Алцхаймер.