Снимка: Jeremy Sutton-Hibbert

Древните мигранти на земното кълбо

Названието "цигани" от гръцки се превежда буквално като недосегаеми и обединява в себе си няколко етнически групи, които са разпръснати по целия свят. Може би защото са поставени под общия знаменател на дискриминацията или поради естествено сложили се динамични процеси, които ги оставят в перифериите на социално кохезионните общества, но тези етнически групи все още са преди всичко социологическа тайна, особено що се отнася до това каква е тяхната численост, къде са разположени и съществуват ли изобщо.

През 2016 година се провежда международна конференция и фестивал на културата на ромите, на която министърът на външните работи на Индия – г-жа Сушма Саварадж казва, че ромите са "децата на Индия" и призовава министър-председателя Нарендра Моди официално да направи постъпки, за да им бъде признато качеството на индийска диаспора. Въпреки политическата подкрепа, която свидетелстват тези думи, не може да се каже, че едно такова признаване правилно ще отрази етническите корени на циганите, които дори и тръгвайки от Индия, за разлика от останалите етнически малцинства, не правят това две, три или пет поколения назад. До този момент множеството генетически и етнически свидетелства сочат, че напускането на тяхната "обетована земя" се е случило поне 1 500 години назад. 

Поради причини, които провокират всеки народ да напусне собствената си земя - вероятен геноцид, бедствия и конфликти, те започват своето изселване към Близкия Изток, Кавказ, Северна Африка и Византийската империя, а след това преминават и към Европа. Дали защото номадската съдба е нещо генетично, дали защото живите поколения, които се намират в тук-сегашното винаги принадлежат към наследството на предците си, но миграционните пулсации на циганите все още поддържат динамично тяхното пребиваване в света и те все още като че ли нямат установено място. От друга страна, феноменът на толкова вековна постоянна миграция, която е по-скоро във вид на подводно течение, не е ли свързана с изкореняването на историята, което не дава отговор на въпроса към коя точно точка на света принадлежи този народ. В периода на своето най-голямо разселване, някои групи цигани се заселват в териториите на днешните Иран, Египет, Турция, Армения. В края на 14 в. те се заселват и в територията на Крит, а през 15 в. вече са и в Румъния, откъдето преминават и в много от големите европейски градове.

Един от ключовете за изследване на произхода на циганите е езикът, който използват и който в днешно време до голяма степен е адаптиран към езика на съответните националности, към които те, малко или много, са приобщени. Все пак изледванията показват, че той има сходство с древнойндийския панджаби, както и с други езици, изградени на основата на санскрит. 

Независимо от неяснотите около произхода им, както и около езика, който ползват (ценен в своята основа с оглед запазване на културната идентичност), за циганите има и по-късни свидетелства, които описват тежката им съдба, характерна за изтласканите малцинства, които често се явяват лакмус за най-дълбоките пробойни във функционалността на едно общество. През 15 в. в Румъния те практически са поставени в положението на роби, а в Австрия и Унгария са подложени на депортация, забрана за пътуване и търговия. В други държави принудителната интеграция се е изразявала в забрана на употребата на родния им език, както и изземване на попечителството над децата им. От съвсем семплата историческа справка се вижда колко немощни са развитите общества, когато трябва да разширят пространството си по различен начин, който да съответства поне лицемерно на принципите на хуманността.

Тази хроника продължава и до 1936 г., когато всички цигани насилствено са изселени от Берлин, след което стотици от тях са изпратени в концентрационни лагери. През 1939 г. в издание на лекарите – национал-социалисти, циганите са сравнени с бълхи и вредоносни мишки и се призовава към тяхното пълно ликвидиране. Има ли нещо леко шокиращо и странно в това, че тази омраза толкова добре вирее именно срещу народите, обърнали гръб на своята родна земя и започнали да се движат по територията на света без да разпознават напълно отделните национални граници?

Така, превръщайки се в едни от най-преследваните етноси в Европа, през 1975 г. в Швейцария циганите са принудени да се съгласят на стерилизация под заплаха, че ще им бъдат отнети децата. Тази практика до съвсем скоро легално не е единствената в Европа, нелегално е още жива.

Въпросът е доколко може Европа да си позволи все още подобни политически механизми – социалната манипулация чрез предлагане на рестриктивни политики спрямо малцинствените групи не е ли прекрасен отговор на неврозите на един стар, консервативен и културно хуманен континент, който не може да си признае, че дълбоко в недрата си е колониален, хищен и кръвожаден?

За да не пропуснеш това, което си заслужава да се види