Великден е Празникът на всички празници. Неговата история се крие в езическите ритуали, много преди раждането на Спасителя. Според средновековния английски историк Беде (673 - 735 г.) англосаксонското наименование на Великден - Истър (Easter), произлиза от древната предгерманска тевтонска митология, а Еостра (Eostre) е богинята на пролетта. На нея е посветен месец април, тържествата в нейна чест се отбелязват по време на пролетното равноденствие.
Християнският празник на Възкресение Христово е свързан с еврейския празник Пасха, честван по време на първия в еврейската лунна година месец нисан. Пасха бележи Божието избавление на еврейския народ от 300-годишното робство в Египет и неговото извеждане от Мойсей.
До втори век Великден вече е установен, макар че има спорове за датата, на която да се празнува. Този въпрос обсъждат на Никейския събор през 325 година и решават Великден да се чества в първата неделя, следваща пълнолунието след пролетното равноденствие. Датата на съвременното празнуване се дължи на факта, че на Запад се проследява по Григорианския календар, а на Изток по Юлианския.
Великден символизира тържеството на живота над смъртта, на вярата над отчаянието, на силата над безсилието и на Бог над предателството и грешната душа. Предателството е възнаградено с прошка, а пожертвованието на Спасителя пречиства душите на грешните.
Богослуженията през последната седмица припомнят последните дни от земния път на Исус Христос. Постите навлизат в своя най-строг период. Консумират се предимно плодове, чай, хляб и вода, като църковните канони повеляват последните три дни да са само на хляб и вода. Тази седмица се нарича "Страстна", в превод от църковнославянски "Страдалческа" и всеки неин ден е Велик.
Велики Понеделник
Христос влиза в Йерусалим, възседнал ослица, възприемана като символ на мира, на доброто и пристигането на Спасителя с блага вест. Посрещнат от хората с палмови клонки, Той се отправя към Йерусалимския храм, превърнат от безверниците в тържище. Разгневен Исус изгонва търговците, осквернили светото място.
Според народните традиции от Велики понеделник започва голямото великденско чистене, което е задължително за всеки дом. Освен това понеделникът е и последният от дните, през които може да се пътува.
Велики Вторник
Исус посвещава този ден на проповеди, породени от поругаването на храма. Първосвещениците и старейшините като Го слушат, разбират, че говори за тях, искат да го заловят, но се боят да нападнат открито, защото народът почита Христос като Пророк.
На този ден хората трябва да се отдадат на смирение и размисъл.
Велика Сряда
Денят на първите стъпки към низкото предателство на вярата. Именно тогава Юда тайно отива при юдейските старейшини и уговаря предателството на Исус за 30 сребърника.
В народната традиция обичаят повелява да се бере здравец, предимно от деца, и на Разпети Петък да се раздава за здраве. Не се работи никаква домакинска работа, а ако някой престъпи това, вярва се, че ще изгуби уменията си.
Велики Четвъртък
Денят на Тайната вечеря, от която се поражда религиозната традиция на причастието. В тайнството на този ритуал са хлябът и виното, които Исус подава на своите ученици и последователи.
"Вземете, яжте, това е моето тяло!" Вдига чаша и казва: "Пийте от нея всички. Това е моята кръв на Новия завет, която за вас се пролива за прощение на греховете”
Исус дава причастие на всички присъстващи на Тайната вечеря и съобщава, че скоро ще бъде предаден чрез целувка от един от тях. На този ден в църквите се отслужва Светата Василиева литургия.
Според народната традиция на Велики Четвъртък се боядисват великденските яйца, червените символизират кръвта на Исус. С първото червено яйце се прави кръст върху челата на децата за здраве и благоденствие. Яйца могат да се боядисват и на Великата Събота.
Велики /Разпети/ Петък
Най-тъжният ден за християните. Исус е разпнат на Кръста, за да умре в страдание и да изкупи греховете на човеците. Денят е посветен на Неговите страдания. Затова на Разпети Петък не е позволено да се работи.
В Йерусалим хора носят Кръста до мястото на разпването, следвайки пътя на Спасителя, за да усетят неговите мъки. На този ден сутринта в българските храмове се отслужват т.нар. царски часове, а в 11:30 часа се изнася плащаницата с лика и тялото на Исус, пред която да се поклонят християните. Вечерта се извършва опело Христово.
Велика Събота
Ден на погребението на Исус Христос от Йосиф и Никодим, както и слизането Му в царството на тъмнината. Когато Христос умира като човек, тялото Му е увито в плащеница и положено в пещера, затворена с голям камък. При слизането си в ада, Исус побеждава дявола и освобождава затворените там души. На третия ден тялото и душата Му отново се обединяват и Той възкръсва от мъртвите. Съботата е известна още като "душна", тогава се посещават гробовете на почналите и се раздават боядисани великденски яйца, хляб и жито. До обяд се разрешава домакинска работа, която по-нататък през деня се забранява напълно.
Пасхалната служба за Възкресение започва малко преди полунощ, а точно в 00.00 часа водещият службата свещеник трикратно възвестява възкресението на Христос с думите: "Христос воскресе", на което богомолците отговарят: "Воистину воскресе".
Великден
Това е последният ден от Страдалческата седмица, наречен още Светлото Възкресение. Вечерта на събота срещу неделя е моментът, в който всички християни очакват възкресението на Исус. На тази вечер хората се събират в и пред църквите. В полунощ на Великата Събота се отслужва тържествено богослужение. Светлините на храмовете са загасени, а пред него богослужителите изнасят запален трисвещник с думите:
"Приидите, приимите свет, от невечернаго света и прославите Христа, воскресшаго из мертвих!"
В този момент всички вярващи се насочват към Благодатния огън, за да запалят свещите си, който още през деня пристига от храма "Свето Възкресение" в Йерусалим. Според традицията всеки вярващ трябва да отнесе своята свещ до дома си, да обкади с нея по всеки ъгъл, за да благослови къщата си и да прогони всичко зло, внасяйки в нея Божия дух. Според поверията свещта на грешника ще угасни толкова пъти до дома му, колкото на брой са греховете му.
Великден се празнува три дни. Великденската трапеза във всеки дом трябва да е богата – печено агне, боядисани яйца, козунак.
Червеният цвят на яйцето символизира Христовата кръв, а самото яйце е символ на живота и новото начало. С шарените яйца на Великден се "борим", за да сме здрави през цялата година.
Агнето (Агнецът Божий) е символ на Сина Божий, който пророк Исая вижда като Агнец. Затова св. Йоан Кръстител възкликнал "Ето Агнецът Божий, който взема греха на света".
Козунакът символизира тялото на Исус Христос. В българската традиция се приема, че замесването на козунак е свещено действие и ритуал. У нас козунакът се налага в началото на 20. век. Дотогава за празника се месят обредни хлябове, наричани кравай, великденска кукла, плетеница, яйченик, боговица, пармак... От Великден до Възнесение Христово (Спасовден) всички се поздравяваме с "Христос Воскресе!"
ЕКИПЪТ НА SEEN ПОЖЕЛАВА СВЕТЛИ ВЕЛИКДЕНСКИ ПРАЗНИЦИ!



