По принцип този филм тръгна с авангард от един куп определения, които ни подготвиха за нетрадиционна, дори психиделична еротика, психологически еротичен трилър и други подобни. Може би ще преувелича, но може би не, ако кажа, че от всичко, което Франсоа Озон е скупчил на едно място, и което безспорно може да се свърже с тези определения, поне формално, дори най-заклетите фенове на Лакан, ще получат диабет или… ще оздравеят завинаги. Което за пристрастените към психоанализата, фрашкана с огледала, близнаци и нагони за смърт и секс, си е риск.

И така – каква е цената?

Цената, до колкото си спомням, е 50 евро на сеанс, а след това - 150. Това, което зрителите ще заплатят, освен всичко друго, е времето от час и четиридесет и седем минути. В този времеви отрязък е добре гледащият да се разположи удобно и да се подготви да задоволи зрителните си сетива, защото естетика определено има. Започвайки да жонглира с образи, които вървят по острието на естетичното и еротичното, скоро става ясно, че Озон всъщност ще ни занимава с темата за близнаците и за света в действителност и в реалност. Оригиналното е, че светът отвън наистина се оказва огледало, в което младата Клое (Марин Вакт) се оглежда. Първият кадър е толкова красив, че дава заявка за филма, много по-голяма отколкото той реално успява да изпълни -  ако не сте знаели, женската вулва и женските очи имат една и съща форма.

Следва една не толкова плътна и последователна, колкото на моменти тенденциозна сюжетна линия, в която Клое много бързо от пациент на своя психоаналитик Пол (Жереми Рение), се превръща в интимна приятелка. Докато наемат общо жилище и заживяват заедно, Клое се завръща към старото си състояние – компулсивни болки в корема, за които, разбира се, няма физиологична причина. Едновременно с болките, на приливи сякаш я заливат и параноични и маниакални състояния, в които ние все още не знаем халюцинира ли тя или не. Така или иначе, скоро се появява още един психоаналитик – тайният брат-близнак на Пол, на когото тя също става любовница.

От тук нататък ние се превръщаме в зрители на множество огледала, които кръстосват образите на една раздвоеност, и единственият въпрос, на който трябва да си отговорим, е чия.

- Аз чувствам, че майка ми не ме обича и ме боли.

- Къде?

- В корема.

Именно в корема на Клое се крие една тайна, която може би ни прави същества, сякаш създадени от повече от двама човека. Това, разбира се, е самата истина, но не и биологически. При Клое обаче и може би естествено (предвид претрупаността на сюжета) бременността също е по-особена и много по-близка до думата "бреме", отколкото до думата "живот".

Сюжетът на филма е частично адаптиран по романа "Животът на близнаците" на Джойс Каръл Оутс. Така, като и в книгата, и тук въпросът е в крайна сметка с колко персонажа си имаме работа. Някъде между разцепването на образите на братята-близнаци-психоаналитици и Клое с единия, Клое с другия и Клое, която е оцеляла, защото е  погълнала своята близначка, поне аз, започнах да преглъщам трудно и да се питам наистина ли е необходимо вдъхновението от психозите да бъде толкова буквално. Защото, докаран до тази тенденциозна крайност, Озон започва да се конкурира с "50 нюанса сиво" и да изостава от собствения си шедьовър "Франц". А това, дори и да сме параноидно шизофренни, няма да можем да му простим. Всеки един от нас.