Историята на една приспивна песен

Марианна Георгиева

Дали става въпрос за закоравял неверник спрямо религията на музиката или точно обратното, няма никакво значение, защото Summertime e не просто песен, а белегът на цяла една епоха, който ни е завещан, за да го пазим. Ние можем да асоциираме песента с не един от великите джаз гласове на двадесети век – Елла Фицджералд и Луис Армстронг, Майлс Дейвис, Чарли Паркър, Джанис Джоплин (това е последната песен, която тя изпълнява на живо пред публика), Пол Маккартни и много други. Тhe Summertime collection - международна група на колекционерите на записи на тази песен, твърди, че разполага с над тридесет и три хиляди нейни публични изпълнения. Велика с това, което всъщност не казва, Summertime e една от културните декларации на нашето време.

Контекстът

Преди да започнем с историята на песента "Summertime", която кой ли от нас не свързва с името преди всичко на Елла Фицджералд, е редно да кажем, че нейният истински контекст е операта "Порги и Бес" на Джордж Гершуин. Тя от своя страна е определяна, вероятно не без основание, като връх в творчеството на Гершуин, а от друга - като първата американска национална опера, получила световно признание.

В нашето време на съмнителна политическа коректност е добре да си спомним, че Гершуин създава операта си през 1935 г., което е само няколко години след Краха на Уолстрийт от 29 октомври 1929 г., дал началото на Голямата депресия. Малко повече от половин век откакто официално е отменено робството в САЩ с 13-тата поправка на Конституцията. Операта на Гершуин е създадена през 1927 г., по мотиви от новелата на ДюБос Хейуард "Порги". Аз лично не бих тръгнала по йезуитския път на разделяне на музика от литература или на образа от думите. Може би трябва да се каже, че както ДюБос Хейуард, така и впоследствие - Гершуин, напипват един пулс, който много отдавна е биел в държавата, която се опитва да утвърди себе си като родината на съвременната демокрация. Гершуин улавя в дълбочина една тайна, която негърската музика има и която всички ние знаем, но не можем да обясним. Той обаче прави нещо много интересно – за да разбере наистина непонятната мощ на черната музика, на два пъти прекарва няколко месеца в едно негърско село в Южна Каролина, където изцяло се включва в живота на местните. Хейуард го посещава, след което споделя, че Гершуин е живеел бита на негрите и е пеел техните песни, все едно е един от тях. Безспорно операта "Порги и Бес" е вдъхновена от афроамериканския фолклор, но заедно с това съществува версия, че преди да създаде Summertime, по време на посещението на Украинския национален хор в Америка Гершуин чува украинската приспивна песен «Ой ходить сон коло вікон», и това го тласка към тази приспивна и едновременно с това тревожна мелодия.

Сюжетът

Историята се развива в малко рибарско селище, населявано от тъмнокожи. Главните герои са Порги – сакат просяк, който се придвижва с количка, теглена от козел, Бес – наркозависима жена, омъжена за хамалина Кроун, известен сред всички със своя агресивен характер. След като мъжът й извършва убийство, и избягва, за да се укрива, Бес остава самотна и неприета от никого, освен от Порги. И това е началото на една красива любовна история, която, разбира се, няма щастлив край. Бедни и слабо образовани хора, които извършват изнасилвания и убийства, вземат наркотици и умират от и за любов, негри – роби, които не могат да живеят нито без, нито със свободата си. В спомените за Гершуин пише, че той бил изненадан от реакцията на критиката и публиката след първоначалното поставяне на операта – били са изсипани не едно или две обвинения в расизъм. Но дали тези обвинения не са били всъщност самообвинения на критикуващите бели?

Песента

Защо тази песен е способна да въздейства и да предостави такова широко поле за джазови, а и не само, интерпретации, вероятно е въпрос на много личен отговор, за всеки, посветил й част от сърцето си. Мелодията на Гершуин е едно с текстът на ДюБос Хейуард. След като Елла Фицджералд и Луис Армстронг създават своето изпълнение, тя окончателно придобива свой собствен живот, извън операта. Така постепенно значението й се свързва с песен, която майката пее на своето бебе, за да го успокои и да му каже, че все още всичко е добре, макар че ще дойде време, когато то ще порасне и всичко това ще свърши. Истината е, че в оригинал тази песен е в още по- тъжна и сурова, защото е предвидено да се изпълни от "черна жена – роб”, която успокоява бялото дете, че всичко ще бъде наред, защото има богат баща и красива майка, докато самата тя дори не може да нахрани родените в плантацията свои деца. И макар да звучи по джазовите кабарета на двадесети, а и на двадесет и първи век, аз смятам, че тя е толкова въздействаща именно защото тръгва от плантациите с памук и тайно ни разказва една много по-тъжна история.

Ето само няколко варианта от изпълненията на Summertime:

Елла Фицджералд и Луис Армстронг