Защо взех името на жена ми?
В днешно време много жени решават да запазят фамилиите си, когато се омъжват. Или пък добавят тире към собствената си фамилия, съчетавайки я с тази на съпруга си, включително има западна тенденция да се прави ново име от двете фамилии, даже съществуват генератори за имена. Но все още е доста по-рядко срещано мъжът да вземе името на жена си. Сега ще ви срещнем с трима такива, решили се на тази стъпка.
Рори, учител в начално училище в югоизточен Лондон, заминава за лятната ваканция през 2016 г. като господин Кук и се връща да започне новата учебна година като г-н Диърлов. Това предизвика известно объркване сред неговия клас от седем- и осемгодишни малчугани. Няколко учители са променили последните си имена, когато са се оженили, но никога не са били мъже.
"Защо промени името си на г-н Диърлов?" - попита едно от момичетата в класа, докато са с Рори на детската площадка. "Защото се ожених." - споделя Рори, показвайки на детето сватбения си пръстен. "Но защо?", настоява тя.
"Защото, когато се ожениш, можеш да избереш името, което искаш. Можеш да запазиш името си или и двамата да имате същото име, или да направите ново име, аз избрах името на жена ми, Диърлов" - обяснява Рори.
"Децата в училище приемат нещата нормално - смяната на фамилното име е добра възможност да им дам нови идеи", казва Рори, който преди четири години се запознал със съпругата си Луси в приложението за запознанства Tindr.
Смяната на фамилното име с това на Луси не е трудно решение за Рори.
"Аз не бях привързан много към името Кук и това няма особено значение по отношение на работата ми", казва той. Рори няма нищо против да се научи да се подписва по нов начин. "Мислех си, че би било хубаво за нас да имаме едно и също фамилно име и мисля, че Диърлов е по-доброто."
Луси, която е продуцент в радиото, разяснява от самото начало, че няма намерение да променя името си, както са и голяма част от британските жени. Но тя очаквала, че Рори ще запази своето.
"Отначало мислех, че се шегува", казва тя. "Но всъщност това нямаше значение за мен - той има право да запази името си, както аз имам право да пазя своето."
Това решение обаче печели слава сред приятелите й, които споделят, че това е наистина освежаващо и хубаво.
Докато осемгодишните приемат и се запознават с новото име на Рори , той получава и няколко включвания от мъжете, с които играе футбол. "Това е странно" - казва единият, хвърляйки му многозначителен поглед. "Модерни мъже" - коментира друг, свивайки очи. Но това е въпрос за степента на критика, а Рори просто сви рамене.
"Друго неравенство в брака"
В Англия и Уелс брачните сертификати изброяват само бащите на двойката, която се жени. Не се споменават майките изобщо. Някои активисти твърдят, че сертификатите не са годни в съвремието ни.
През 2014 г. след като легализира еднополовите бракове премиерът Дейвид Камерън обеща да се адресира "друго неравенство в брака, което не се е променило от началото на царуването на кралица Виктория". След това депутатите внесоха законопроекти през 2015 и 2016 г., които до този момент не са влезли в сила.
Новият законопроект е на второ четене следващия месец.
Това обаче може да се окаже по-голям проблем. Знае се за случай, при който родителите отказват да отидат на сватбата, когато научат, че техният син ще вземе фамилното име на годеницата си. За тях това е абсолютно неразбираемо и доказателство, че техният син е марионетка, контролирана от съпругата му.
Рейчъл Робнет, изследовател в университет в Невада, наскоро направи проучване на група хора в САЩ и Великобритания и установи, че мъж, чиято съпруга носи своето собствено фамилно име, често се смята за "феминистка".
"Хората дадоха отговори с отрицателни конотации като "пасивни" и споделят неща като "очевидно тя носи панталоните", казва Робнет. Но хората също дадоха по-положителни описания като "грижовен" и "любящ".
Жената, която пък приема фамилията на съпруга си, се възприема като по-малко ангажирана, амбициозна, уверена и силна.
Докато хората се стремят да възвърнат половото равенство в някои области – например на работното място - все още има силно придържане към традицията в романтичните отношения, отбелязва Робнет.
Как хората биха могли да възприемат човек, който е взел фамилното име на жена си? Специалистката споделя: "Сигурна съм, че резултатите от скорошното проучване ще бъдат крайно преувеличени".
Въпреки това все по-отчетливо расте броят на мъжете, които вземат името на жена си. Изследване, проведено миналата година от Одиум сред 2000 възрастни от Великобритания за Лондонския монетен двор, допуска, че един от 10 хиляди мъже (18-34 години) попада в тази категория.
Чарли Шоу, инструктор по тибетската будистка медитация, взима името на жена си, когато се оженили миналата година. Той смята, че е "абсурдно", че все още се приема, че жените трябва да вземат името на съпруга си.
"Това не е огромно феминистко изявление, но беше жест на вярност - аз се възползвах от възможността да призная, че в нашето общество има все невидими патриархални изисквания и сексизъм и че можем да направим нещата по различен начин".
Освен това съвсем неслучайно това не е първият път, когато човек в семейството му решава да го стори. Прадядото на Чарли е грък, а фамилното му име е Аспиотис – което кара някои да хвърлят тухли през прозореца във военно време в Лондон. Той променя името си с това на жена си - Морли - за да бъде по-малко забелязван по този белег. Чарли продължава да използва Морли в професионален мащаб.
Някои младоженци виждат възможност да заменят бащиното си име, което свързват с болезнени асоциации.
"Никога не съм я чувствал като моя", казва 29-годишният Карио Ланглоис от Сао Бернардо до Кампо в Бразилия, който не е говорил с баща си в продължение на 10 години.
Също като Люси Диърлов, съпругата на Карио, Джил, канадска журналистка, казвала, че планира да запази името си, след като се омъжи преди седем години, а Кайо се възползва от шанса да замени неговото име, Перейра, с нейното.
"Когато се оженихме, това беше чудесна възможност да взема името на Джил и да бъда себе си като възрастен човек", казва Кайо. "Джил е толкова невероятна жена и нейното име носи само положителни асоциации в мен."
Кайо е голям фен на "Бийтълс" и харесва идеята, че Джон Ленън и Йоко Оно са взели името си като средно име, когато са се оженили.
"Йоко промени името си за мен. Аз промених моето за нея. Едно за двамата, двамата един за друг. Тя има пръстен. Аз имам пръстен. Това ни дава девет О-та между нас, което е добър късмет. 10 не би било добър късмет ", се смята, че Ленън е казал по онова време.
Технически, Ленън не успява да премахне името Уинстън от имената си, тъй като законът на Обединеното кралство налага, че едно лице не може напълно да отмени име, дадено му при раждането. В резултат на това, официалното му име става Джон Уинстън Оно Ленън, с десетте "О", които той искаше да избегне.
Джил споделя, че много бразилци смятат, че това е признак на слабост, и че мъжът така се противопоставя на традициите на своята мачо страна, но никой от техните приятели и роднини не постави под въпрос решението на съпруга й.
"Моята мъжественост не е в моето име. Мъжествеността се основава на нашия характер, уважението, което даваме на другите и знанието кой съм като човек", обяснява Кайо.
"Понякога хората се смеят, когато разберат, че съм променил името си, доста са шокирани и питат защо - но ние сме в 21. век, това е ново поколение и ние можем да направим нещата по различен начин."
Ден след сватбата Кайо казва, че се е събудил различно. "Чувствах се облекчен. Направих нещо, което отдавна ме притесняваше.", казва той.
по BBC
