Снимка: Marcus Wallis

Изкуството да се извиняваме правилно

В момент на гняв сме способни да кажем и да направим доста обидни за близки или приятели неща. Какво да правим, когато вече сме изрекли злите и несправедливи обиди? Защото "Извинявай“ не винаги е достатъчно. Как да се извиним правилно и да започнем да си общуваме както преди?

Избягвайте многословните извинения

Първо, това обезценява думите "прости ми“ и "извинявай“. Няма нужда да го правите, ако все още сте ядосани на опонента и усещате, че не сте "доизяснили“ отношенията. Вашето извинение ще прозвучи неискрено и най-вероятно отново ще се стигне до обвинения. Така следващият път човекът отсреща няма да повярва на вашето "Извинявай, не съм прав/-а“, тъй като ще знае, че тези думи могат да се превърнат в повторна атака. Това чувство на несигурност убива доверието, така че се извинявайте единствено и само, когато сте готови за това. И задължително избягвайте изречения от типа "Разбирам, че сгреших, но и ти…“

Дайте време на другия

Ако партньорът ви (родител, приятел, дете) ви каже, че му е нужно време, за да проумее какво се е случило – дайте му го. В ситуация на конфликт този, който е получил удара, се чувства безсилен и стъпкан. За да се върне отново контрол над ситуацията е необходимо да се дистанцира "агресора“ и да се даде необходимото време за "сърдене“. Затова е по-добре да бъдете търпеливи и да не настоявате за моментално оправяне на ситуацията.

Позволете на човека да се разходи, да почете книга на дивана или да се затвори в съседната стая без да излиза. Ако ви измъчва чувство на вина, може да попитате веднъж дали обиденият е готов да приеме извиненията ви. Ако не – търпение. Всеки има нужда от различно време, за да се успокои.

Не се обвинявайте

Има разлика между това да си признаете грешката и да се обвинявате. Вътрешните угризения могат да доведат до това отново да се ядосате на партньора, а конфликтът да прерасне до второ ниво. Понякога ни се струва, че да се "обвиняваме“ е достатъчно наказание и няма нужда от извинения. Всички знаем, че това не е така – второто лице има нужда от конкретни действия – било то искрен разговор или компенсация, а не от вашите мъки и мрънкания. По-добре разкажете на събеседника, че съжалявате и че сте много разстроени за стореното.

Понякога се стига до следния сценарий – агресорът, който досега е крещял, е толкова разстроен заради несдържаността си, че партньорът му трябва да го утешава. Тази манипулация е приятна за агресора, но разрушителна за отношенията – все пак утешенията и компенсациите трябва да бъдат за "пострадалия“.   

Изслушвайте и вникнете в отговора

Обикновено при конфликтна ситуация винаги има по-активна и по-пасивна страна. Когато вие крещите и обвинявате, а вторият участник просто мълчи, плаче или си тръгва от стаята, то вие сте активната страна. Бъдете готови за това, че след извинението, ролите ви могат да се обърнат и да получите разрушителни обвинения по свой адрес. Ако твърдо сте решени да прекратите караницата и да превърнете разговора в конструктивен, то не бива да отговаряте веднага. Опитайте се да обърнете внимание на чувствата на събеседника и неговата реакция в потока от обидата. Това е нещото, в което трябва да се вслушате и да имате предвид в бъдеще.   

Направете нещо приятно

Ако втората страна в конфликта е много разсърдена и вие усещате, че извиненията и разговорите не са достатъчни, то трябва да направите нещо. Най-добре е да го направите открито "Чувствам се виновен/-вна и искам да направя нещо, така че да ти стане по-добре. Хайде да…“ Оптималният вариант е да отидете някъде заедно, да си сготвите любимо ястие или просто да прекарате вечерта така, както иска другият. Или да попитате човека какво му се прави.

Компенсацията под формата на подаръци е най-слабата. Няма нищо лошо в самите подаръци, но да инвестирате във вещи предполага минимално емоционално усилие. Когато е пострадала емоционалната връзка между хората, трябва да се "ремонтира“ именно тя и за целта е подходяща взаимното действие и загриженост.  

Търсете конструктивно решение

Изблик на гняв без причина няма – важно е да разберете какъв е настоящият подбудител. Ако сте изпълнили няколко от предходните съвети, то ще бъде много по-лесно да разберете причината. Сега, когато вече сте успели да се извините, е важно заедно със събеседника да изработите тактика, която ще избегне бъдещи спорове и караници. За целта обстоятелствата и поведението на втория човек трябва да не засягат болна за вас тема– например, закъснение, разхвърляност или това да ви оставят в неизвестност.

За да не пропуснеш това, което си заслужава да се види