Снимка: Fancy Crave

Хипарският маршрут

Хипарското движение в Западния свят е отличителен културен феномен на 20. век, който за кратко време е концентрирал в себе си невероятен микс от влияния и идеи, които от своя страна продължават да са актуални под различни форми до наши дни. Хипитата се считат за идеологически наследници на битниците от 50-те години, като и в двете движения източните религиозни учения и медитацията заемат значителна роля в схващанията и начина на живот.

Друго много характерно за битниците и хипитата е необичайната жажда за пътешествия, без предварително планиране и пътуване, заради самото пътуване. Идеята е, че са по-важни опитът и преживяванията, които човек получава от пътуването, отколкото дестинацията. И при двете движения отличително е схващането за свободно общуване, както и лесното асимилиране на религиозни учения и други култури. Всичко това естествено е създало условия за създаване на един истински поколоннически път към Далечния Изток. Той е много дълъг, дава добри възможности за приключения и води към места, които хипитата чувстват близки до своите търсения.

Бленуваният път на хипарите от Европа до източна Азия е много в тон с разбирането им за движението като развитие на личността и намира израз в установяването на основен маршрут между края на 50-те и края на 70-те години. По онова време Азия изживява едно време, в което почти няма въоръжени конфликти, културата още не е повлияна значително от американската, а животът е прекалено евтин, дори за хипарите.

Хипитата използват този исторически момент на затишие и създават истинска карта на движение за съмишлениците си, която се разпространява по международната им мрежа от познанства. Всички тези пътешественици знаят къде са техните места за срещи на всяка от по-важните спирки на маршрута като Yener's Cafe в Истанбул и Sigi's в Кабул или Амир Кабира в Техеран. Хипитата се срещат в такива кафенета, хотели и барове, за да си отдъхнат в приятелска атмосфера и да обменят информация за пътуването.

Хипарите пътуват до другия край на света по своя изключително прост и евтин начин – без багаж и с малко пари, основно на стоп. Те планират крайната си дестинация, но не бързат да стигнат до нея, искат да опознаят местната култура и не са придирчиви към това къде ще спят. Всичко това означава, че могат без проблеми да изкарат месеци наред в Азия.

Любопитното е, че от всички възможни видове туристи, именно хипитата опознават бита и традициите на местните хора по-добре от всички. Просто защото не търсят туристически атракции, ами приключения и мистично просветление, каквото и да означава последното. В този смисъл всички онези дългокоси, раздърпани младежи от Западна Европа и Щатите, които пътуват хиляди километри на стоп, с бусове, железници или кораби, всъщност създават един от първите случаи на масов алтернативен туризъм. Поради естеството на хипарското движение, той се характеризира с това, че е бил възможно по-евтин, но за възможно по-дълго време в странство.

Покрай хипитата местните създават устойчива търговия за долари, а постепенно отварят заведения и хостели, които са предназначени именно за този тип пътуващи западняци. Колкото и малко пари да оставят хипата по тези места, със сигурност тези средства са по-значителни от това, което местните хора изкарват за месеци наред, без тях.

Самият маршрут условно започва от големите европейски столици като Лондон, Берлин, Париж, както и американските градове, а първата задължителна спирка е турската столица Истанбул. Северният клон на маршрута минава през Техеран, Кабул и продължава към Индия и Непал. Другият път е през Сирия, Ирак и Иран, откъдето маршрутът се събира със северния за Индия. Хипарският път задължитлено минава пакистанско-индийската граница при селцето Ганда Сингх Вала. След това повечето хититата поемат към Делхи, Варанаси, Гоа, Катманду или Бангкок

Многолюдните тълпи, от накичени с мъниста пътешественици, които минават през непалския град Катманду, оставят свой отпечатък върху една от улиците му, чието хипи име е останало до днес. Freak Street привлича хиляди посетители, заради държавните магазини за хашиш и марихуана. Хипарите са причината тази индустрия да се развие толкова много за десетина години, че правителството организира автобуси, които откарват новопристигналите от летището директно до улицата. Това е било добре дошло за хипитата и те изпушват легално тонове цигари, за които биха получили години затвор в родните си държави.

В началото на 70-те правителството на Непал решава да разтури купона и депортира множеството хипита в Индия. Очевидно този вид туризъм е напрегнал местните власти, защото по-късно те налагат строги закони за облеклото и поведението по улицата. В наши дни улицата се казва Old Freak Street и е позапазила хипарския вид на магазинчетата си, но без самите хипита и хашиша...

Постепенно пътуването по маршрута започва да става все по-опасно, заради серията продължителни военни конфликти, които избухват в Азия през 70-те. В Иран избухва Ислямска революция, която сваля прозападния шах, а в Афганистан нахлуват съветските войски. Войната от Йом Кипур през 1973 г. между Израел, Сирия и Египет също оказва негативно влиние, както и последвалата ливанска гражданска война.

Парадоксално или не, в следващите десетилетия всички държави от азиатското приключение на децата цветя пропадат в ада на войната. В наши дни хипи-пътешествието продължава да е актуално, само че се провежда организирано и с различен маршрут, но винаги в същата посока.

За да не пропуснеш това, което си заслужава да се види