След празниците, от които за пореден път ще запомним, че голяма част от патриотите в страната ни празнуват и цапат по пътя към Шипка, си отворихме редакционната поща без много очаквания.

Оказа се обаче, че сме получили междувременно един много интересен текст, написан по повод провелото се на връх 3 март факелно шествие в град Стара Загора. Авторът е 17-годишната Калина Зафирова от София. Както тя самата споделя, мотивацията да напише материала, е заснет от неин познат клип, на който се вижда транспарант, гласящ "Кръв и чест“…

Как отбелязваме националния ни празник и защо извеждаме такива послания, разберете от мислите по темата на едно българско момиче.

По случай 3 март тази година в Стара Загора се провежда факелно шествие. Присъстващите са главно млади хора, някои от тях с бръснати глави, но на пръв поглед нищо, което би впечатлило окото на който и да е било минувач. Освен транспарантът, държан от група облечени в черно момчета, гласящ "Кръв и чест". Подобен надпис би трябвало не просто да привлече вниманието на обикновения минувач, а да предизвика притеснение. Защо? Какво стои зад думите "Кръв и чест“?

Това е най-известната "white power" скинхедс организация и неонацистка политическа мрежа. Основана е през 1987 г., като името ѝ идва от популярен нацистки лозунг Blut und Ehre, послужил и за заглавие на едноименния сборник статии и есета на един от вдъхновителите на Холокоста, Алфред Розенберг.  В знамената и емблемите на "Кръв и чест" се използват елементи на свастики, като в световен мащаб организацията е свързана с десетки случаи на насилие над чужденци и представители на малцинства. Клонове има в над 20 държави. В някои е забранена, но не и в България.

В страната ни, дори по примера на шпицкомандите, привържениците на  "Кръв и чест” организират през тъмната част от денонощието в ромски махали и бежански лагери така наречените от тях "нощни патрули". Подозирани са за извършители на убийства и други случаи на насилие из различни градове. Пред репортер на BTV признават, че техни симпатизанти имат връзка с атентата в Сандански през 2012 г., когато бомба убива мъж от ромски произход пред офиса на партията "Евророма" и се гордеят с участието си в сблъсъците в Катуница, знаково място за междуетническото напрежение в България.

Линк към интервюто на BTV.

Това не е единственото събитие с неонацистки характер у нас. От 2003 година в столицата ни се провежда шествие в чест на ген. Христо Луков - министър на войната през годините 1935-1938 и председател на Съюза на българските легиони по време на Втората световна война, за когото се твърди, че е имал антисемитски и нацистки възгледи и е поддържал твърде близки връзки с тоталитарния режим на Третия райх.

Дали ген. Христо Луков наистина е бил антисемит не е ясно, а и целта на този текст не е да дава исторически оценки.

Няма нищо лошо в това нечия памет да бъде почетена или да се проведе шествие по случай националния празник на нашата страна, напротив. Въпросът е как? С факелно шествие, подобно на онова, състояло се в нощта на 30 януари 1933 г., имащо за цел да приветства встъпването в длъжност на новоизбрания канцлер на Германия - Адолф Хитлер и дало тон на всяко друго неонацистко шествие, състояло се след него? С транспаранти, съдържащи кодови думи и преработени символи, тласкащи към омраза срещу членове на нашето общество, които се различават по етнос, сексуалност, религия, цвят и произход? Или заставайки рамо до рамо с крайнодесни организации и отделни индивиди, обсебени от мисълта, че нечий живот и нечии права стоят по-ниско от техните?

В ден като 3 март, превърнал се в символ на свободата, из старозагорските улици триумфира шествие, показващо, че извоюваната от нашите предци "свобода" днес се е превърнала в привилегия за едни, които необезпокоявано могат да злоупотребява с нея. При положение, че България е вкусила горчивия опит на тоталитаризма, за мен остава необяснимо защо все още гледаме с надежда за по-добро бъдеще към него. Факторите за формиране на крайнодесни мнения са много - неправилно поставени акценти в образованието, глад за идеали, общество, което възпитава в предубеденост, медийна немарливост, икономическа несигурност, политически популизъм и др. Често забравяме да поглеждаме към историята като учител и така резултатите от гореспоменатите фактори си остават неясни. Точно заради това искам да завърша този текст с намигване, цитирайки думите на Йозеф Гьобелс, министърът на пропагандата на Третия райх:

"Историята никога не се повтаря. Тя, като всяко творчество, е с неизчерпаема фантазия и възможности. Всичко в нея обаче върви по едни и същи закони и поради това, че народите или хората не съблюдават тези исторически закони, често резултатите си приличат."

Калина Зафирова