Науру

Република Науру представлява остров с площ 21 кв. км и около 13 000 души население. Първите му заселници идват от Микронезия и Полинезия преди повече от 3000 години. На острова е имало 12 племенни клана, които са представени с 12-връхната звезда на националния флаг.

Малката островна държава се намира в южната част на Тихия океан, на юг от Маршаловите острови. Тя е едната от двете страни в света, която няма столица (де юре Швейцария няма столица, де факто е Берн). Липсата на столица не се отразява на живота в държавата. Нейното място се заема от административния окръг Ярен, където се намират повечето държавни учреждения.

Целият остров е ограден от коралови рифове. Климатът е екваториален, мусонен, със средномесечни температури от 28 °C и валежи от 2500 мм годишно. Питейната вода се внася, защото постоянно течащи води няма. Растителността е представена от твърдолистни гори и храсти.

Науруанците следят произхода си по майчина линия. Населението се прехранва от кокос и плодовете на дървото панданус, както и от развъждането така наречената млечна риба (Chanos chanos), която отглеждат в лагуната на острова, като така си осигуряват допълнителен и надежден източник на храна.

Федеративни щати Микронезия 

Страната е съставена от множество острови, разпръснати из Тихи океан. Един от четирите основни е о. Яп, известен с каменните си пари във формата на дискове с дупка по средата. Най-големите достигат над 3 м в диаметър и тежат до 4 тона. Те се смятат за редки и важни, защото се изработват от варовик, доставян от друг далечен остров.

Тези камъни са били, а и все още се използват при договаряния на брак, наследяване, при политически и търговски сделки. Много от тях се поставят пред важни обществени сгради или покрай пътеките из острова. Разплащането с камъни се основава предимно на словесно споразумение. Макар че собственикът на даден камък може да се промени, той самият рядко се мести, заради големината и риска от щети. Само на новия собственик се предоставят имената на предишните собственици. Камъните продължават да се ползват, макар и ограничено, затова повечето парични транзакции се правят в долари.

Папуа Нова Гвинея

Тази островна държава в Океания включва източната половина от остров Нова Гвинея и множество острови в Тихия океан. Папуа Нова Гвинея се населява от многобройни етноси, има над 750 народи и племена. Най-голямата етническа група е тази на папуасите, чиито предшественици са пристигнали на острова преди хиляди години. Голяма част от островитяните живеят в малки селца, където отглеждат зеленчуци и се занимават със скотовъдство. Но дори туземците, които живеят в близост едни до други, говорят различни езици, имат различни обичаи и се грижат за сигурността си по различен начин. В основни линии животът им почти не се е променил. Всяка година се организира голям фестивал, на който племената танцуват, свирят, пеят и бият барабани в пълни бойни доспехи, сред тях най-страховити са "глинените" хора, които до ден днешен се стараят да запазят репутацията си на страшни войни, намазани с кал, изписани лица и тела. С едва 6.5 милиона жители островът има приблизително 12% от езиците в света. Въпреки че повечето от тях се говорят от по-малко от 1000 души, в Папуа Нова Гвинея има повече от 800 местни езика.

Етиопия

Тази държава в Източна Африка, разположена във вътрешността на Африканския рог, все още следва традиционен календар, който е със 7 години назад от останалия свят. Етиопия е една от най-ранните християнски страни. Поради силното присъствие на коптската православна църква, нейният традиционен календар остава валиден в Етиопия. Календарът възниква през 16. век, когато по-голямата част от християнството променя датата, на която се вярва, че Исус е роден, но коптите запазват първоначалната. Така, следвайки този календар, Етиопия встъпи в новото хилядолетие седем години след останалия свят.

В етиопския календар има 13 месеца. 12 от тях съдържат 30 дни, докато последният се състои от пет или шест дни (в зависимост дали годината е високосна). Началото на деня в Етиопия започва с изгрева, не в 00:00 часа.

Етиопия е известна и със своя комплекс от скални църкви в град Лалибела, "построени" през 13. век. Всъщност те не са построени, а издълбани в скалите. Най-известната сред тях е църквата "Свети Георги", която има формата на кръст и подът й е на 12 метра под земята.

Нигерия

Забележителен експонат в Националния музей на Нигерия е "Дърво от Тенерe". То представлява 3-метрова акация на възраст над 300 години. То е било единственото растение в радиус от 400 километра насред пустинята Сахара. Учените смятат, че преди години дървото е било част от акациева гора, но с изменение на климатичните условия мястото се е превърнало в пустиня, а дървото е оцеляло благодарение на 36-метровите си корени. В продължение на години "Дървото от Тенере" е било известно като "самотното дърво" и служило за ориентир за прекосяващите пустинята. За съжаление, растението не доживява естествената си смърт. Преди няколко десетилетия е блъснато от пиян шофьор на камион, затова днес се намира в Националния музей на страната, а на мястото му в пустинята е поставена метална скулптура и продължава да служи за ориентир на преминаващите оттам.