Островите, чиито господари са котки
"Котешките" острови са един особено интересен феномен, който е дълбоко свързан с японската история и култура. Местните хора от векове считат котките за божествени създания, които носят късмет и затова трябва да бъдат обгрижвани. Освен всичко, котките могат да бъдат повече от полезни на хората в борбата с вредителите.
Един от най-известните "котешки" острови е Аошима, където животинките са донесени, заради постоянния проблем с мишките и плъховете, които унищожават рибарските лодки. Котките действително успяват да се справят с гризачите, но накрая остават основния животински вид на острова. След това те се размножават толкова бързо, че скоро "превземат" Аошима. Към момента съотношението им спрямо хората е 10:1, като до голяма степен това се дължи и на обезлюдяването на острова, който е дълъг само 1,6 км.
На Аошима сега има общо около 130 котки, които обитават изоставените рибарски колиби по бреговете, а животните са хранени от малцината останали на острова възрастни хора. Властите на префектурата, в която се намира Аошима, обаче планират да стерилизират котките, за да ограничат популацията, тъй като скоро там няма да има хора, които да се грижат за тях.
Другият известен японски "котешки" остров е Таширо-Джима, който се намира в близост до полуострова Ошика. През 50-те години на острова живеят около 1000 души, но в 21 в. те са едва около 100. Над 85% от тях са над 65-годишна възраст, като всички тези хора се прехранват основно с риболов.
Населението на Таширо-Джима има специално отношение към котките поради две причини. Първата е свързана с традиционното вярване, че котките носят добър късмет. Втората е, че в края на периода Едо жителите на голяма част от японските острови започват да отглеждат копринени буби. Хората бързо разбират, че производството на коприна е заплашено от плъховете, които нападат бубите. Така започва интензивното развъждане на котки, които да се справят с гризачите, и резултатът е същият като на Аошима - котешката популация на острова става шест пъти по-голяма от човешката.
Заради всичко това отношенията между хората на Таширо-Джима и котките са наистина специални и дори нещо повече. На острова има храм, който се казва Неко-Джинджа и който е истински паметник на дългогодишната дружба между котките и рибарите от крайбрежието. Светилището е издигнато в чест на една котка, която е убита от паднал камък. Рибарите я погребват и създават храма в нейна чест, но интересното е, че това не е единственото подобно светилище на Таширо-Джима.
Всъщност там има десетина такива, основно в южната част на острова, където навремето хората са отглеждали копринените буби. Котките на Таширо-Джима са толкова почитани, че там е забранено да се водят кучета, а из острова има над 50 паметника, които изобразяват котки. Подобно отношение не се среща никъде другаде в пределите на Япония, нито някъде другаде по света.
В наши дни местните хора по тези острови все още почитат котките като божества, но едва ли още мислят, че са свързани с добрия късмет. Освен че островите безвъзвратно се обезлюдяват, хората вече не знаят дали котките са домашните любимци на хората или обратното. Въпреки всичко, благодарение на интернет, за тези "котешки" царства в океана се разчува бързо и това привлича многобройни туристи от цял свят.

