Параклис от човешки кости

В църквите по принцип няма място за кости на умрели хора, освен ако те не принадлежат на някой знатен свещеник или монарх. Дори в този случай, техните останки са съхранявани, но не са изложени на показ. Нито пък са ключова част от интериора. Нещата стоят по доста по-различен начин в чешкия град Кутна Хора, на 60 км от Прага.

През 13 в. архиепископът на манастира Садлец се завръща в града и носи със себе си свещена пръст от своето поклонение в Йерусалим. Той разпръсква пръстта в градското гробище и така придава на мястото особено силно религиозно значение.

След този акт вече всички искат да бъдат погребани в "специалното" гробище на Садлец.

За съжаление, Голямата чума и Хуситските войни разтърсват територията на днешна Чехия, като отнемат живота на голяма част от населението. Резултатът е, че гробището не стига за всички умрели и се налага значителното му разширяване.

Около 1400 г. местните църковни власти издигат готическа църква в центъра на гробището. Към сградата е пристроен малък параклис, чиято цел е да служи като костница. През следващото столетие най-старите кости са прибирани в крипта в този параклис. Но въпросните останки продължават да се трупат през времето и през 18 в. вече са необходими спешни мерки за съхранението им.

През 1870 г. дърворезбарят Франтишек Ринт е нает от фамилия Шварценберг да измисли какво да прави с всички кости в Садлец. Ринт подхожда като истински артист и решава да избели костите, да ги обработи и да ги използва като интериор на параклиса. Майсторът сам изработва  един голям свещник от човешки кости, както и герб на фамилията Шварценберг, от същия материал.

По-късно в църквата са поставени полилей, потири и още един свещник, 6 огромни пирамиди, семеен кръст и една стойка за свещници, всичките от кости. Един наниз от черепи и кости пък е вързан да виси от едната стена на църквата до другата, което й придава особено зловещ вид.

Засега само тези части от интериора на църквата са направени от кости, но в Садлец определено има повече от достатъчно материал за още. В параклиса все още има останки от между 40 хил. и 70 хил. души, заради което сградата е известна като Костната църква.

За да не пропуснеш това, което си заслужава да се види