На западния край на Черната гора, близо до село Оберид, се намира един изоставен тунел на сребърна мина в планината. Тунелът е изкопан през 1903 г., за да може да се изнасят по-лесно материалите към близката жп станция. Работата обаче е изоставена и в последствие тунелът в гранита е превърнат в едно от най-сигурните хранилища в света.

През 1954 г. Федерална република Германия се присъединява към  Конвенцията на Хага за правата на културната собственост в случаи на въоръжени конфликти. Този документ предвижда стриктното опазване на европейското културно наследство и е наложен заради варварството, с което нацистите плячкосват културни артефакти из континента по време на Втората световна война.

Хранилището в мината се нарича Барбаращолен и е създадено в началото на 70-те години, именно с цел защита на културата на германския народ. То е едно от петте подобни по света, които са под протекцията на ООН, но същественото е, че е защитено като бомбоубежище.

Хранилището е създадено в условията на Студената война, затова на първо място локацията му е предпочетена по специални съображения. Мястото е избрано, защото не е в близост до никакви важни цели за противниковата армия в случай на нападение. Самият тунел е дълъг 700 метра навътре в скалите, а единственият вход към него минава през тежка метална врата. Едва двама души от секретните служби знаят кода за отварянето на вратата, а самото хранилище има естествена броня от 400 метра твърди гранитни скали.

Тъй като обектът е под протекцията на Обединените нации, мястото е в строго демилитаризирана зона и дори полетите над него са забранени.

Всичко това е наложително, защото богатството в тунела е наистина внушително. То се съхранява под формата на документи и микрофилми  в херметически затворени стоманени варели, разположени на метални рафтове.

Микрофилмите се съхраняват в Барбаращолен от 1975 г. и са избрани за носител на ценната информация, защото по онова време тяхната технология е единствената, която е в състояние да съхрани такъв огромен обем от информация в продължение на хиляди години. В Барабаращолен микрофилмите с информация, като документа за Вестфалския мирен договор от 1648 г., са съхранявани при постоянна температура от 10 градуса, а контейнерите са запечатани при 35% влажност.

В 2000 варела в Барбаращолен има над 44 хил. километра микрофилми с ценна информация като снимки, ръкописи от немски класици като Гьоте и Шилер и документи, съхраняващи историята на страната. Най-старите документи на микрофилми датират от 6 в., а сред по-новите са документа за встъпване в длъжност на Хитлер като канцлер на Германия и архивни материали от ГДР.

Всяка година архивът в Барбаращолен се увеличава с около 1,5 млн. документа.