Голямата Джамия на град Самара е построена в едноименния град на бреговете на река Тигър през 851 г. сл. Хр. Амбициозният строеж е перлата в короната на халиф Ал-Мутауакил, който се мести да живее в Самара, заради конфликт с населението в столицата Багдад.

Халифът е известен като любител на архитектурата, който влага много време и средства в строежа на редица красиви дворци, както и на най-голямата за времето джамия в ислямския свят. Храмовият комплекс на Голямата джамия се намира на парцел от 17 хектара, а самата сграда е разположена на 38 хил. кв. метра. Джамията е толкова голяма, че в нея се влиза през 17 коридора. Стените на сградата са изпълнени с мозайки от синьо стъкло и красиви образци на ранно ислямско изкуство.

Голямата Джамия в Самара е най-мащабната и величествена за времето си в целия мюсюлмански свят и това е причината да е защитена доста добре. Комплексът е укрепен от всички страни от 10-метрова тухлена стена с дебелина от над два метра. Учените предполагат, че защитата на стената е подсилена от четири кули, а всяка една от 16-те порти е защитавана от стрелци.

Въпреки всички тези мерки, Голямата джамия, както и целият град Самара, са сринати със земята от ордите на монголския хан Хулегу през 1278 г.

След унищожението единственото, което е останалото от легендарната сграда, е част от защитната стена, както и едно внушително 52-метрово минаре. Това оцеляло по случайност минаре е било свързано с джамията с мост. То е уникално в ислямската архитектура, заради спираловидната външна стълба, която го опасва. Стълбището е дълго 52 метра и е широко 33 метра в основата си.

Интересен факт е, че върхът на минарето предлага отлична гледка към околността и качването до горе е традиция за местните хора. Именно заради отличната видимост горната част на сградата е поразена от бомба през 2005 г. Причината най-вероятно е, че американските военни са използвали минарето за наблюдателница, докато са били в града. Вероятно бунтовниците са искали да отнемат тази възможност на американците, в случай че се върнат.

Въпреки това последното минаре на голямата джамия на Самара все още стои гордо изправено.