Лесото е една от най-странните държави на света, защото е заобиколена от всички страни от един-единствен съсед – Южна Африка.

Местните хора имат опит с крайните условия още преди епохата на колониализма и тяхната история може да бъде разбрана от песните, приказките или изоставеното село Ха Коме в скалите край село Матека, в област Береа.

Ха Коме прилича на екзотичен декор от някакъв филм, но ако го погледнете по-внимателно, ще видите, че това са малки, свързани къщи-крепости. Пазени откъм гърба и покрива от дебела скала и защитено от дървени огради, Ха Коме всъщност трудно може да бъде превзето. Къщите в скалата несъмнено са красиви, но отдалеч си личи, че причината за създаването им е смъртоносна опасност.

Всичко започва с това, че в началото на 19. век племената на тези територии са постоянно нападани от съседните зулуси, а междувременно суша довежда до масов глад. Войната със зулусите не спира години наред, а недоимъкът отвежда мнозина към канибализъм. Гладът е толкова силен, че храненето с други хора става практика и племената дори организират хайки, който да ловят човешка плячка. Този тежък период е останал  в паметта на местните хора със собствено име – Лифакане.

Мисионерът Д.Ф. Еленбергер пише, че между 1822-1828 г. в Лесото е имало хиляди канибали, които редовно се хранели с човешка плът. Това би означавало, че жертвите на канибализъм на тази територия са станали около 288 хил. души. През тези мрачни времена вождът Телека от клана Басия нарежда в скалата да бъде направено непревземаемо селище.

За да могат да се защитят от зулусите, местните племена се обединяват около единствения успешен лидер, който имат. Още от млад Мошошо се прочува като велик войн и тактик, който се проявява в традиционните племенни войни и кражби на добитък. Мошошо дори дори развива свое начинание и се бие с крадци на добитък, който после връща на собствениците срещу отплата. Мошошо обаче иска политическа кариера и затова събира последователи с намерение да основе собствен град. По време на пътуването му неговият дядо е отвлечен от канибали и е изяден.

Въпреки това Мошошо продължава в мисията си и създава собствен град - Таба Босту, а с времето неговите владения се разширяват. Освен като голям боец, той се прочува и с дипломатически възможности. Крал Мошошо е известен с благоразположението си към своите победени врагове. Всеки можел да стане поданик на краля и да получи земя, стига да признае върховенството му.

Това е много добър ход, защото славата му в онези смутни времена се разнася навред и мнозина се присъединяват в редиците му, търсейки сигурност и препитание. Според легендата той именно така се отнесъл и с канибалите, които изяли дядо му - простил им и предложил да се разселят в неговите земи. Този жест на прошка остава много известен в южноафриканските земи като концепция в местната политическа мисъл.

Канибализмът отмира по един или друг начин през 30-те години на 19. век, а Мошошо остава в историята като един от малцината африкански владетели, които запазват относителна самостоятелност в колониалната епоха. Мошошо умира през 1870 г. без да е загубил война срещу зулуси, англичани и бури (южноафрикански холандци).

В наши дни той е считан за един от най-големите африкански дипломати в историята и вдъхновение за политици като Нелсън Мандела.